Крайно време е да променим начина си на мислене и да консумираме по-малко

11.06.2013 | 12:45
по статията работи: Елица Елефтерова
Асен Ненов, еколог, антиконсумерист и лектор в TED
Крайно време е да променим начина си на мислене и да консумираме по-малко
Снимка: snsk.eu



Да, винаги сме наопаки.   

Асен Ненов:

А ние имаме чудесни закони, защото сме ги преписали от Европейския съюз. Взели сме германски, холандски. Просто обществото все още не сме се уговорили, не сме си стиснали ръцете, че от днес работим честно – няма да има никакви грижи на следващия ден. Обаче не става, не знам защо.

Заради манталитета ни, вероятно ...

Асен Ненов:

Ами да, бедност ли, що ли, някаква фантазия за бърза печалба – няма такова нещо. Работиш 50 години и това е... и няма да станеш милионер, това са глупости.

Каква е крайната цел на антиконсумериската идея?

Асен Ненов:

Мога да тръгна от един научен труд, публикуван някъде 1972 година (става дума за книгата The Limits to Growth). Върху този труд са работили около 15-тина души докторанти и дипломанти, които правят един модел на земята. Те задават много параметри, колко са хората на планетата, колко се очаква да бъде темпът на нарастване на броя им, всеки колко консумира, колко изхвърля, колко вода пие, колко петрол е необходим – всичко. В основата на този модел е въпросът "Има ли безкраен икономически ръст, възможен ли е?". Чикагската школа се занимава с този въпрос. Достигаме криза, след това има отново борба и излизане от кризата. На 7-8 години е цикличността. Последната криза от 2008 година насам обаче се оказва, че не е точно такава, каквато са я предвидили, като стандартните кризи в които циклим редовно.

Всъщност моето мнение, е че няма да излезем от кризата и ще трябва да има планиран икономически спад, за да можем да се оправим. Колкото повече си мислим за спада, за нещо, което е ок, толкова по-добре ще сме. Няма да наричаме спада рецесия, защото не е рецесия, това е планирано, т.е. ако се планира ще бъде добро. Рецесията е когато се случва, но не знаеш до какво ще доведе това. Това е т.нар. degrowth или steady state economics (икономика с планиран растеж – бел. ред.), при която няма развитие, каквато е България.

През последните няколко години от 2007-2008 г насам при нас няма развитие. Ние влязохме в ЕС, последва кризата и бяхме дотам. Ако не са европейските фондове, ние имаме 0.5% ръст на икономиката. Така, че в България сме във фактическа steady state икономика. Въпреки това държавата от наше име се бори за растеж. За какво се борим, като всички са в криза, ние сме в steady state, по-добре изучавай този вид икономика, тя реално се случва при нас. Другите теорeтизират как да се случи, ние си я имаме тук, изследвайте я, за да бъдете наясно как се случва.

Та (връща се отново в началото на въпроса, когато говори за научния труд – бел. авт.), създават модела и  в един момент се установява, че не е възможен безкраен икономически ръст. Те твърдят, че ние (човечеството) при този темп на ръст и на консумация на всичко останало, ще достигнем до момент, в който ще изравним нашата консумация на ресурс с възстановяването на този ресурс. Преминем ли тази граница, системата ще се разклати и не знаем какво ще стане.

Същите хора правят 1992 година второ издание на книгата (на научния труд от 1972г.) и вече твърдят, че 1982-83 година човечеството вече е преминало тази точка. Имахме 20 години, през които никой нищо не направи. Тези хора пишат до различни политици, до ООН и алармират, че световната икономика върви към колапс. Ето колко години след 1992 година са – ние продължаваме отново все същото нещо. Има ново издание на книгата от 2004 година – отново се повтаря същото.

В общи линии има един процес, който показва, че не се движим в правилната посока, т.е. не можем да използваме повече, отколкото можем да произведем. Това ще доведе до колапс на околната среда, а след нея и ние като цивилизация, защото нямаме енергията да се самоподдържаме.

Добър пример за нашата крайна цел е да си представиш какво ще стане сега, ако спре тока. Ако това се случи каква част от информацията, която ти имаш и имаш достъп до нея ще ти е достъпна.

Имаме изключително неустойчиво разбиране за нашия свят. Информацията, която имаме, най-трайният материал, на който ние записваме, е хартията. Така се оказва, че ако в момента ни отвее някакъв ураган, ние ще сме живи, но няма да сме цивилизация, ние няма да имаме абсолютно никаква комуникация – нищо, нищо, нищо. Ние няма да можем да се изхраним, ще останат само книгите. Оказва се, че ние не сме много напреднали в сравнение с преди 2-3 хиляди години. Тези технологии, с които в момента разполагаме са толкова „на ръба”, че нямат никаква устойчивост.

Имаше откритие, че японци са започнали да произвеждат кристал, който да се използва като харддиск, само че с кристална структура, т.е. инкрустиране на информацията на кристала, но това отново е дялкане в камък, нищо по-различно. Така че връщаме се отново натам, в каменната ера (смее се).

Това естествен процес ли е, според вас, естествено завръщане към корените на цивилизцията, като част от някаква цикличност. Цивилизацията не е спираловидна, а кръгла – змията захапва опашката си...

Асен Ненов:

Точно така е. Една от причините за изчезването на римската цивилизация се оказва, че не е политически проблем, или голям враг, а всъщност се оказва, че е липсата на фосфор. Това пък откъде? Ами, да, защото фосфорът е единственият начин на нас като живи организми да употребим енергията. Растенията заключват „нещо” (някаква енергия) с фосфорни съединения и ние консумирайки тези растения я придобиваме. Когато няма фосфор, няма да има добив и ние няма да има какво да получим като енергия и се оказва, че Рим се разраства като империя, завзема нови територии, от които захранват вътрешността на империята. Разраствайки се обаче те имат нужда от още повече фосфор за нивите си, за да произведат огромното количество храна, нужно на империята. В един момент се оказва, че те не могат да изхранят войската си. Накрая няма от къде да вземат толкова фосфор и се приключва.

Това е една от теориите за краха на Римската цивилизация, може би е най-непопулярната. Беше представена от един британец в TED. Този британец говореше за това, че в момента с консумацията си ние нарушаваме веригата, т.е. храним се, след това отделяме този погълнат фосфор, който отива чрез канализацията в реките, моретата, океаните, кара водораслите да пощуряват, загниват и т.н., но този фосфор не се връща при нас на сушата. Ние копаем вече твърд фосфор в Африка, тт.е абсолютно неустойчиво поведение имаме спрямо този ресурс и така нарушаваме цикличността в природата, а в природата всичко се завърта и няма отпадък.

Естествен е процесът на нашето унищожаване. Няма друг начин (смее се).

Тази статия ви хареса? Следете всичко най-интересно от Econ.bg и във
Оцени статията:
5.00/1
Коментирай
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Предложи
корпоративна публикация
SIXENSE GROUP - СИКСЕНС ГРУП SIXENSE Group е глобална компания, базирана на 5 континента, развиваща...
Holiday Inn Sofia Добре дошли в най-новия 5-звезден хотел в София.
Интерлийз ЕАД Лизинг на оборудване, транспорни средства, леки автомобили и др.
Резултати | Архив
  • Зимна приказка
  • Премиерът Бойко Борисов се срещна с руския премиер Дмитрий Медведев в Туркменистан
  • Церемония по връчване на годишна международна награда „Карл Велики“
  • Зимна приказка
  • Премиерът Бойко Борисов в Туркменистан
- Келнер, какво пие русата дама в ей там??? - Скъпо 32-годишно уиски, господине... - Аха... Поднесете ѝ тогава три бучки лед от мен!!!
На този ден 12.10   1428 г. – Стогодишната война: Английската армия започва обсадата на Орлеан, продължила 7 месеца. 1492 г. – Експедицията на Христофор Колумб достига Карибските...