Специално за Econ.bg

Марина Даскалова е управител на „Смарт консултинг груп" ЕООД. Завършила е международни отношения в СУ „Св. Климент Охридски" и е преминала редица обучения за повишаване на професионалната квалификация в следните области: икономика и мениджмънт, управление на съюзи, усвояване на средства от ЕС и управление на проекти, рейтинг на малки и средни предприятия (организирано от германската банка за развитие KfW). Член е на Европейския консултантски съюз (E.C.U. Europe). Учредена през 1988 г., тази организация е първото и най-влиятелно европейско обединение на одиторите, юридическите, данъчните и икономическите консултанти. Сред клиентите на фирма „Смарт консултинг груп" ЕООД са Австрийската търговска камара (WKO), Немското дружество за техническа взаимопомощ, множество публични структури, български фирми и чуждестранни инвеститори. Фирмата е акредитирана към немските KfW и NBank. Основната й дейност е насочена към подготовка и управление на проекти за европейско финансиране по линия на европейските структурни и кохезионен фонд.

Г-жо Даскалова, настоящият програмен период стартира през 2007 г. и ще приключи през 2013 г. Към края му какво обобщение може да се направи за усвояването на европейските средства в България?

Марина Даскалова:

Към настоящия момент страната ни е усвоила реално около 13,8% от наличните средства по оперативните програми, които включват както средствата от Европейския съюз, така и съфинанасирането в размер на 15% от националния бюджет.

Най-високи нива на усвояемост се наблюдават при оперативните програми „Административен капацитет" и „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика", докато най-трудно усвояването на средствата се случва по програмата „Околна среда".

Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика" поставя акцент върху малките и средните предприятия у нас, които всъщност представляват над 95% от предприятията в България. В този смисъл, усвояването на предвидените по програмата 1,16 млрд. евро е от изключителна важност особено в момента на икономическа криза, тъй като този свеж ресурс носи потенциал за развитието на нашата икономика, която е белязана с много проблеми: огромна междуфирмена задлъжнялост, БВП на глава от населението на стойност около 40% от средното ниво за Европейската общност и свиване на чуждестранните преки инвестиции.

Какви конкретни проблеми можете да посочите, които възпрепятстват по-успешното усвояване на европейските средства в България?

Марина Даскалова:

Проблемите са много и от различно естество. Има чисто административни, проблеми, свързани с недоусъвършенстваната нормативна база и непрестанните промени в нея. Съществуват разбира се и проблеми от финансов характер, свързани с необходимостта от наличен ресурс от страна на кандидатите за финансиране и именно тук ние не използваме наличния потенциал. Европейската общност осигурява на страните членки множество възможности. Например разработени са няколко инструмента и инициативи за максимално ефективно и устойчиво използване на структурните и кохезионния фондове през периода 2007-2013 г. Тези инициативи са основани на опита в областта на финансовия инженеринг, което гарантира, че те ще запазят своето въздействие, ще допринесат за дългосрочното развитие на регионите и ще подпомагат страните членки. Това са JEREMIE (Съвместни европейски ресурси за микро-, малки и средни предприятия) за подобряване на достъпа на малките и средните предприятия до финансиране; JESSICA (Съвместна европейска подкрепа за устойчиви инвестиции в градските райони) за насърчаване на устойчивите инвестиции в проекти и програми за развитие на градовете; JASPERS (Съвместна помощ за подкрепа на проекти в европейските региони) е съвместен механизъм за техническа помощ за подготовка на големи проекти в дванайсетте страни членки, които се присъединиха към Съюза през 2004 г. и 2007 г.; и JASMINE (Съвместно действие в подкрепа на институциите за микрофинансиране в Европа), чрез която се цели подобряване на достъпа до финансиране за малки предприятия и социално изключени хора (включително от етническите малцинства), които искат да станат самонаети лица.

Показателен пример за тези инициативи е програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика" и по-конкретно приоритет 3 на програмата - „Финансови ресурси за развитие на предприятията". Основните цели са подобряване на достъпа до финансиране на микро-, малки и средни предприятия чрез използване на инструментите на финансовия инженеринг и повишаване на инвестиционната активност и предприемачеството чрез развиване на специални инструменти за финансиране от МСП. Досега този приоритет не е стартиран, а възможностите за използване на механизмите на финансовия инженеринг на нашия пазар са силно ограничени. Именно в тази посока трябва да се съсредоточат усилията оттук нататък.

Какво да очакваме през следващия период по отделните оперативни програми?

Марина Даскалова:

През 2014 г. България ще влезе във втория програмен период за работа с европейските структурни и кохезионния фондове. Понастоящем в ЕС е в ход дебат за бъдещето на политиката за сближаване. На дневен ред са предложения за оптимизиране и опростяване на финансирането на различните политики. Стратегията на ЕС за 2020 г. представя един по-обединяващ и координиран подход към реформата на европейските икономики, включваща инвестиране в нови източници на икономически растеж, основани на насърчаване на научноизследователската и развойната дейност, на иновациите, както и на актуализирането на уменията като основа за повишаване на заетостта. Приоритетите на оперативните програми през следващия програмния период 2014-2020 г. в България ще са определени от целите на „Европа 2020".

По програма „Транспорт" вече се подготвят проекти за инфраструктура на стойност 4 млрд. евро. Ще се финансира развитието на приоритетните общоевропейски транспортни коридори, планира се изграждане на интермодален терминал в Пловдив, а

развитието на железопътната инфраструктура ще се изрази в достигане на скорост на движение на влаковете до 160 км/ч. ОП „Регионално развитие" в следващия програмен период ще развива приоритетно пътното строителство и ще търси по-засилено териториално въздействие - т.е. ще се отчитат специфичните териториални характеристики на развитието на регионите и инвестициите ще се съсредоточат върху ограничен брой приоритетни области. В областта на околната среда ще се търси насърчаване на по-ефективна от гледна точка на ресурсите, зелена и конкурентна икономика и разработване на екоиновации, а при инфраструктурните проекти в сектор "Води" фокусът ще бъде поставен върху ВиК инфраструктура. Ще се работи също така и за модернизация на системите за отопление на градовете към по-екологични.

За частния сектор ще бъде от интерес, че през следващия програмен период програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика" ще се съсредоточи върху приоритетни сектори като информационните технологии, аутсорсинга, чистите технологии и биотехнологиите, както и индустриите, свързани със здравето. На този етап на разговорите с експертите на ЕК се очаква 20-30% повишение на средствата по програмата за 2014-2020 г. в сравнение с 2007-2013 г. ОП „Развитие на човешките ресурси" ще работи усилено по мерки за придобиване на нови знания и умения, обучение и квалификация на човешките ресурси, обучение през целия живот, дефинирани от поставените от „Европа 2020" цели за 75 % заетост сред населението на възраст 20-64 години. През следващия програмен период ОП „Развитие на човешките ресурси" ще акцентира и върху мерки, приоритетни за частния сектор.