Слабата тазгодишна реколта от слънчоглед, износът, както и затрудненият внос могат отново да доведат до дефицит на суровина. Резултатът ще бъде скок на цената на олиото.
По последни оперативни данни на Министерството на земеделието, към 5 септември 2024 г. се отчита по-висока продукция от слънчоглед (с 27,8%) в сравнение с аналогичния период на 2023 г. За сметка на това добивът е по-нисък със 17.7% при почти 55% реколтирани площи.
Към момента средният добив е притеснително малък - едва 149 кг/дка, спрямо 181 кг/дка от стопанската 2023 г. Лошите резултати са микс от фактори, като водеща причина е сухото лято, което втора година е бич за земеделските производители.
Мнозина от тях бяха готови да инвестират средства в поливни системи, за да спасят реколтите си, но останаха с вързани ръце и естествено, намериха за това виновник.
От Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) обвиниха бившата заместник-министърка Таня Дъбнишка-Георгиева в некомпетентност, бездействие и провален прием по процедура „Инвестиции, свързани с ефективно управление на води в земеделските стопанства“ с бюджет 99.7 млн. лв.
От Сдружението на производителите на растителни масла и преработватели на маслодайни култури в България очакват добивът на слънчоглед от реколта 2024-та да бъде под 1,5 млн. тона, докато в същото време наличните мощности за преработка са за над 4 млн. тона годишно.
Заради дефицита изкупните цени бележат макар и слаб ръст в сравнение с миналата година. По данни на МЗХ се отчита годишно увеличение с 6,9%. Към 4 септември 2024 г. средната изкупна цена на слънчогледа е 822 лв./тон без ДДС спрямо 769 лв./тон без ДДС година по-рано.
Председателят на сдружението Яни Янев коментира пред Bulgaria ON AIR, че реализацията на българския слънчоглед е пряко зависима от цените на олиото на външните пазари.
Продажбата на слънчогледовия шрот е много трудна и на много ниски цени. Ако цените на външния пазар се покачат, неминуемо цената на олиото тук също ще се покачи. Преработвателите, от своя страна, разчитат основно на българския слънчоглед, а възможностите за внос са ограничени.
"Нямаме количества, а в същото време много трудно внасяме суровина. Русия има въведена експортна такса, за да ограничи износа на слънчоглед. Украйна има лицензионен режим, който силно затруднява износа на слънчоглед. Единствените възможностите са да се закупят количества от Румъния и Унгария“, допълни Янев.
И при слънчогледа, както и при другите зърнени култури, плодовете и зеленчуците се наблюдава практиката за ударен износ, а в същото време плачем, че родна продукция в България няма. В случая при слънчогледа е налице следният парадокс.
От една страна, Яни Янев обяснява как едва ли не Унгария и Румъния са ни спасителна сламка за внос, а от друга страна, нашият слънчоглед се експортира в общо 11 държави - основно за Унгария, Гърция и САЩ.
Нещо повече, даже количествата към тези три страни се увеличават, и то с внушителен ръст към Унгария, а примерът е поредният случай на криворазбрана пазарна икономика.
По данни на НСИ и МЗХ за 2023 г., за периода септември-май реколта 2023/2024 за маджарите сме изнесли с 475,6% повече маслодаен слънчоглед спрямо същия период от реколта 2022/2023.
Увеличението към Гърция е със 163,6%, а към САЩ - 46,7%. Пак за Унгария изнасяме най-много слънчоглед за посев - с 585,9% ръст, както и за Франция - с 336,9%. Иначе обелен, необелен и шарен слънчоглед пласираме в 16 държави, като най-много се товари за Германия и Китай.
