Златен пръстен и копринени тъкани откри в гроба на млада жена археологът н.с. Мария Долмова при археологически проучвания на хълма "Трапезица". Накитът тежи 3 грама и е с клетъчен емайл. Рядката златарска техника се използва предимно за направата на луксозни бижута, каквито носят боляри и владетели. Реставраторът от Регионалния исторически музей Иван Чокоев е успял да събере останките от почти цялата дреха на девойката, изработена от плътна коприна със сърмени нишки. Според него става дума за два различни вида скъпи тъкани.
При проучванията на църква от 13 век, разположена в жилищен квартал в южната част на крепостта, археоложката от Археологическия институт с музей при БАН във Велико Търново се натъкнала на 3 гроба с тъкани. Два от тях са на възрастни индивиди, а третият на 5­6-годишно дете, погребано в храма. В притвора и кораба на църквата, както и в нейния двор са били открити 25 гроба. Това всъщност е първият некропол от тази епоха на крепостта.

През последния археологически сезон н.с. Мария Долмова е посветила работата си на южната порта и жилищния квартал около крепостната стена. Тя се натъкнала на средновековна улица, която се оказва една от главните артерии на крепостта. Улицата е широка 3 м, като досега са разкрити 40 м от нейната дължина. Широкият друг започва от южната порта, минава по скалата, а около нея са разположени жилищни сгради.

Проученият жилищен квартал не отговаря на нашите съвременни представи за квартал, обяснява Долмова. Това е част от крепостта, която се състои от 40, максимум 50 сгради, които обикновено са скупчени около кварталната църква. Досега тя е разкрила 20 сгради със сложна планировка, като в квартала влизат две църкви, които не са съществували едновременно.
Жилищата на Трапезица коренно се различават от тези в новия квартал и Царевец, което означава, че там са живели хора със съвсем различен социален статус. Сградите обикновено са на 2­3 етажа и основно са били облицовани с каменни плочи. Горните етажи обикновено са били направени от дърво по подобие на някои арбанашки и родопски къщи. Във всички разкрити постройки е имало домашни водохранилища, което също е доказателство, че обитателите им не са обикновени хора. Те са представители на т.нар. “малки” боляри, които в сравнение с “великите” боляри са имали по-малки възможности, но също са получавали граждански и държавни чинове.
Н.с. Мария Долмова започнала археологически разкопки на квартала на южната крепостна стена още през 1992 г. Тогава тя разкрила участък от около 1500 кв. м, който включва югоизточната порта, 100 м от южната крепостна стена, част от главната улична комуникация и 13 жилищни сгради. През т.г. тя разширила терена с нови 5 жилищни сгради, църква от 13 век с вътрешен двор и некропол, които се простират на около 1200 м.