Миналата седмица парламентарната група на БСП внесе нов законопроект за публичните предприятия. Както стана ясно от изказването на Драгомир Стойнев и от мотивите на законопроекта, основната му цел е да елиминира злоупотребите, корупционните практики и партийните назначения в държавните компании, чрез въвеждането на нови и по-строги правила върху управлението им. Регулациите в тази посока са в общи линии единствените нововъведения на законопроекта.

Законопроектът събира и регламентира на едно място вече установени практики и регулации в публичния сектор, които към момента са разпръснати из най-различни наредби и нормативни актове. Такива например са изискванията за прозрачна отчетност на публичните предприятия, процедурите по разпределянето на печалбата, оздравяването на предприятията в лошо финансово състояние и др. От тази чисто информативна гледна точка тяхното обобщаване в един единствен текст е полезно.

Същевременно, законопроектът включва и някои нововъведения. Както става ясно от мотивите към него, основната цел на този закон е да въведе нови регулации и изисквания относно състава на управителните и надзорните съвети на публичните предприятия, които да елиминират възможността за чисто политически назначения. Основните регулации по тази линия са две:

    една трета от членовете на съвета на директорите или на надзорния съвет на всяко едно публично предприятие трябва да са независими лица, т.е. лица, които нямат никакви търговски отношения със съответното предприятие, не са служители там и не са акционери притежаващи повече от 25 на сто от гласовете в общото събрание.
    сред управителите, контрольорите и членовете на съвета на директорите на едно публично дружество не може да има лица, които участват в управлението на други предприятия, които са народни представители, министри, или служители, в която и да е държавна институция. Същите забрани важат и за „съпрузи или роднини до трета степен по права или съребренна линия“.

Сами по себе си предложените в законопроекта ограничения и изисквания за състава на директорите и надзорния съвет на публичните предприятия могат да доведат само до маргинални подобрения в представянето им. Например нищо не пречи на въпросния партиен кадър, който кабинетът иска да назначи, просто да напусне настоящата си позиция в законодателната власт или администрацията и след това да заеме съответния пост в съответното публично предприятие. По самата логика на мотивите към законопроекта - намаляване на политическото участие в управлението на държавните компании, би следвало да има и забрана членове на партии да се назначават за управители, но такава липсва. Това би трябвало да е най-логичната забрана, ако целта е да се елиминират партийните назначения. Въпреки че, дори и с такава забрана, важи горният аргумент – лицето напуска партията и бива назначено на съответната позиция.

Независимо от тези промени номинирането и изборът на управлението на държавните предприятия остава в ръцете на политиците, почти както беше досега. Ако целта на законопроекта е ограничаване на политическото влияние в тези компании, най-ефективният и прозрачен начин за това е чрез въвеждане на ясно регламентирани конкурси за позициите. Липсата на конкурсен принцип и възможност за кандидатиране на широк кръг от доказани експерти може спокойно да доведе до постоянна ротация на лица от даден сектор, каквато виждаме в енергетиката, или до предизвестени избори на кандидати, както се вижда в държавни органи като КЕВР, Фискалния съвет и КФН.

Освен това въвеждането на подобни регулации означава, че държавните предприятия ще започнат да бъдат третирани от закона по различен начин от частните. По презумция това не би трябвало да се случва - законовата рамка трябва да е една за частните и за държавните предприятия. Ако наистина искаме да третираме публичните предприятия като частните, тези от тях, които се управляват неефективно и постоянно губят пари трябва да бъдат приватизирани, или напълно ликвидирани. Разграничаването на това как държавата третира публичните и частните предприятия може да се окаже опасен прецедент и в бъдеще да се използва, за да бъде оправдано създаването на специални привилегии за първите.

Един такъв пример от последните няколко месеца е повторното включване на компании като ВМЗ – Сопот, Кинтекс и НИТИ обратно в забранителните списък за приватизация след като няколко се предвиждаше да бъдат приватизирани. На този фон настоящия законопроект изглежда по-скоро цели да оправдае включването на все повече държавни предприятия в забранителния списък, чрез въвеждането на регулации, които уж ще накарат държавата да започне да управлява тези предприятия по ефективно и „на пазарен принцип“.

Другата опасност е изцяло замразяването на процеса на приватизация, който така или иначе се движи с анемични темпове от 2012 г. По последни данни на Агенцията за приватизация 2/3 от активите на държавните компании са приватизирани, а след 2012 г. няма приватизирани активи. Именно това е и опасността – под претекст, че компаниите вече се управляват „ефективно” и без политическо вмешателство този процес може съвсем да спре и дори да бъде обърнат – държавата да увеличи участието си в икономиката.

В крайна сметка не трябва и да се фокусираме само и единствено върху проблема с партийните назначения. Той е много голям, но не е единствен и неговото елиминиране не означава елиминирането на всички проблеми в управлението на държавните компании. Например за решението на проблемите с ефективността на железопътните предприятия или честите промени във финансовия резултат на предприятията в енергетиката са необходими много по-сериозни структурни реформи и фундаментално преосмисляне на ролята на държавата в съответните сектори. В крайна сметка, най-лесният начин да се вдигне ефективността на държавните предприятия до нивото на частните е просто да ги направим такива.