Прогнозата на МФ: Стабилен икономически растеж, заетост и балансиран бюджет

22.10.2018 | 15:15
по статията работи: econ.bg
В новата прогноза се запазват целите за бюджетното салдо, като за 2019 година се залага бюджетен дефицит в размер на 0,5% от БВП след излишък за 0,5% през настоящата година, последван от балансирани бюджети за 2020 и 2021 година
Прогнозата на МФ: Стабилен икономически растеж, заетост и балансиран бюджет
Снимка: БГНЕС

Съвместно с проектобюджета за следващата година Министерството на финансите представи за одобрение от правителството и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2018 - 2021 година. Ключови цели продължават да бъдат запазването на фискалната устойчивост и провеждането на последователна, прозрачна и предвидима фискална политика, която да допринася за подобряване на бизнес средата, насърчаване на инвестициите и стимулиране развитието на трудовия пазар за постигане на икономически растеж и заетост, придържайки се към общите правила на ЕС.

В новата прогноза се запазват целите за бюджетното салдо, като за 2019 година се залага бюджетен дефицит в размер на 0,5% от БВП след излишък за 0,5% през настоящата година, последван от балансирани бюджети за 2020 и 2021 година.

Изразени като процент от БВП, при приходите за предстоящия тригодишен  период се наблюдава тенденция на спад от 37,7% до 35,8%, но в номинален размер се увеличават, като от 43,857 млрд. лева за 2019 година се очаква да достигнат 47,5823 млрд. лева през 2021 година. В средносрочен план се предвижда запазване на ниските данъчни ставки на корпоративните данъци и тези на данъците върху доходите на физическите лица, което допринася за повишаване на икономическия растеж и има положително влияние върху търсенето и предлагането на труд.

Разходите, изразени като процент от БВП, за периода 2019-2021 година също бележат спад от 38,2% до 35,8%, което представлява средногодишна консолидационна стъпка от около 1,2 процентни пункта от БВП и имат основен консолидационен принос за постигане на целите за премахване на дефицита. В номинален размер разходите се увеличават, като от 44,457 млрд. лева за следващата година се очаква да достигнат 47,5823 млрд. лева през 2021 година.

В проектобюджета за 2019 година се залага растеж на БВП с 3,7% след експанзия от 3,6% през настоящата година, последван от по-бавен растеж от 3,5% през 2020-а и през 2019-а година. В номинално изражение, БВП се очаква да достигне през 2019-а година 116,412 млрд. лева (от 108,141 млрд. лева през 2018-а), след което да се увеличи до 124,627 млрд. лева през 2020-а и до 132,884 млрд. лева през 2021-а година.

Според финансовото министерство, ускоряването на растежа на БВП догодина ще се дължи на по-силните публични инвестиции и на публичното потребление. Частното потребление ще запази своя сравнително висок темп на растеж, но в сравнение с предходната година темпът леко ще се забави поради по-ограничено нарастване на заетостта.

През 2019 година се очаква ограничаване на отрицателното влияние от търговията с трети страни, което ще се отрази в леко ускоряване на общия растеж на износа на стоки и услуги. Ускорението на крайното търсене спрямо 2018 година ще предизвика и по-висок растеж на вноса и ще увеличи отрицателния принос на нетния износ към растежа на БВП до 2,4 процентни пункта.

През периода 2020 - 2021 година икономическият растеж се очаква да достигне 3,5%. Вътрешното търсене ще остане водещо за растежа на БВП по линия както на потреблението, така и на инвестициите. Докато по-ниските правителствени разходи за потребление и инвестиции ще доведат до по-слабо повишение на вътрешното търсене през 2020 година, растежът на публичните разходи ще се ускори в края на прогнозния период и ще се отрази в по-висок растеж на инвестициите и съответно на вътрешното търсене. Според финансовото министерство растежът на частното потребление ще бъде ограничен през следващите години в съответствие с развитията при пазара на труда, които са свързани с почти изчерпване на възможностите за нарастване на заетостта. Очаква се негативният ефект върху БВП по линия на нетния износ да се забави до около 1,1 процентни пункта средно за периода 2020-2021 година.

Относно пазара на труда, растежът на заетост ще се забави догодина до 0,3%, до 0,2% през 2020-а и до 0,0% през 2021 година с оглед на продължаващата тенденция на намаляване на нивото на безработица до 4,8% през 2019-а, до 4,3% през 2020-а и до 4,0% през 2021-година. Високите нива на търсене на труд се очаква да продължат да бъдат съпроводени с ограничения от страна на предлагането на работна сила, което обуславя и очакваното забавяне в растежа на заетостта в средносрочен хоризонт. За все по-ограниченото предлагане на труд в икономиката влияние ще оказва както намалението на населението в трудоспособна възраст, така и бързото изчерпване на потенциалния свободен трудов ресурс от безработни и лица извън работната сила.

Очаква се средногодишната инфлация за следващата година да се ускори до 3,0% от 2,7% през настоящата, преди инфлацията да отслабне до 2,5% за 2020-а и до 2,3% за края на средносрочната рамка.

Приоритет за страната остава успешното усвояване на средствата от европейските фондове и програми на ЕС, чрез които да се постигне устойчив икономически растеж, по-висока заетост, социално включване и териториално сближаване и изграждане на конкурентоспособна и иновативна икономика.

Управлението на държавния дълг ще бъде в съответствие с основните цели и правила на фискалната политика и ще отчита състоянието и прогнозите в тригодишен хоризонт на основните макроикономически показатели. Въз основа на допусканията и прогнозното нетно дългово финансиране за следващите три години се очаква намаление на държавния дълг от 22,2 млрд. лева през 2019 година до ниво от 22,0 млрд. лева към края на 2021 година, респективно от 19,1 % до 16,5 % от прогнозното ниво на БВП. Нивото на консолидирания дълг на сектор „Държавно управление“ се очаква да продължи да спада, движейки се в диапазона от 22,5 % до 17,7 % от БВП или между 24,3 млрд. лева и 23,5 млрд. лв. Прогнозите за относителния дял на консолидирания дълг спрямо БВП остават значително под максимално допустимата референтна стойност на Маастрихтския критерий за конвергенция от 60 %, което ще гарантира запазване на равнището на държавна задлъжнялост в устойчиви граници, респ. водещата позиция на Република България сред 28-те държави членки на ЕС по отношение на ниското ниво на дългова тежест.

Оцени статията:
0/0
Коментирай
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Предложи
корпоративна публикация
Holiday Inn Sofia Добре дошли в най-новия 5-звезден хотел в София.
Бул Одит ООД Дружество за счетоводни консултации и одит.
Кооперативна охранителна фирма ООД КОФ ООД е специализирано дружество за комплексна охрана.
Резултати | Архив
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Премиерът Бойко Борисов в Туркменистан
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Премиерът Бойко Борисов се срещна с руския премиер Дмитрий Медведев в Туркменистан
  • Най-старата коневъдна ферма в света
Между приятели: - На кого е кръстена дъщеря ви Гертруда? - На дядо си Пенчо. - ?!? - Беше герой на труда....
На този ден 22.09   1499 – Между Австрия и Швейцария е сключен мирен договор, с което се слага край на Австрийско-швейцарската война и е призната независимостта на Швейцария. 1792...