Днес се навършват 20 години от събитията, довели до падането на комунистическия режим и началото на демократичните промени у нас.

На 10 ноември 1989 година на пленум на Централния комитет (ЦК) на Българската комунистическа партия (БКП) беше освободен от поста генерален секретар на партията Тодор Живков, който управлява еднолично в продължение на 33 години.

Със свалянето му от власт започват политическите промени в страната и преходът на България към демокрация и пазарна икономика. Ден преди свалянето на Живков в Германия беше съборена Берлинската стена. Промените в бившия комунистически блок започнаха с идването на власт в Съветския съюз на Михаил Горбачов, който започва процес на преустройване (т.нар. перестройка).

На 9 ноември 1989 година, на заседание на Политбюро Тодор Живков е принуден да подаде оставка, след като това предложение е подкрепено и от близките му съратници Йордан Йотов, Добри Джуров, Димитър Станишев, както и от Станко Тодоров, Гриша Филипов и Георги Атанасов. Искането за оставка е организирано от члена на Политбюро Петър Младенов и кандидат-члена Андрей Луканов. Някои от членовете на ЦК като Милко Балев и Димитър Стоянов не биват информирани. Новината се разпростира и извън заседанието.

На пленума членовете на Централния комитет приемат оставката на Живков, без да му дадат възможност за заключителни думи, и утвърждават Петър Младенов за негов наследник като генерален секретар на БКП. Пленумът предлага на Народното събрание да освободи Живков и от поста председател на Държавния съвет на Народна република България.

На 17 ноември, при първото заседание на Народното събрание след пленума, предавано пряко по телевизията, Петър Младенов е избран за председател на Държавния съвет. Парламентът премахва от Наказателния кодекс текстовете, криминализиращи критиката към правителството.

На 18 ноември т.нар. неформални организации, начело с КТ "Подкрепа" и "Екогласност", организират първия свободен митинг пред храм-паметник "Св. Александър Невски" в София. На 7 декември 1989 г. е създаден Съюзът на демократичните сили (СДС) - коалиция от новоучредени политически партии и организации.

На 3 и 4 януари 1990 г. в София се водят предварителни консултации между представители на опозицията и ръководството на БКП за свикването на "кръгла маса", която да очертае рамките на мирния преход. "Кръглата маса" заседава от 16 януари до 15 май 1990 г. Приема споразумения за политическата система, за изменения и допълнения на Конституцията, законопроекти за политическите партии и изборите за Велико народно събрание (ВНС) и др. Докато продължават разговорите около "кръглата маса", на 15 януари Народното събрание гласува за отмяна на член 1, ал.2 и 3 от Конституцията на НРБ, регламентиращ монопола на БКП върху властта.

На 3 април 1990 г. Народното събрание избира Петър Младенов за президент (председател) на България. Същия ден БКП се преименува на Българска социалистическа партия (БСП). Изборите за седмо Велико Народно събрание (ВНС) на 10 и 17 юни 1990 г. са спечелени от БСП. СДС оспорва резултатите и започва протестни действия, довели до свалянето на президента Петър Младенов. Той подава оставка на 6 юли 1990 г. под натиска на обществените протести и заради прословутата реплика "По-добре е танковете да дойдат".

На 1 август 1990 г. ВНС избира д-р Желю Желев за президент на НРБ. Новоизбраният президент отменя наредбата за временнното ограничаване на жителството в София и другите големи градове. На първите преки президентски избори в България на 12 и 19 януари 1992 г. д-р  Желю Желев е избран за президент с петгодишен мандат. Новата Конституция на Република България е приета от ВНС на 12 юли 1991 г. За двадесет години след 10 ноември 1989 г. в България са конституирани едно Велико и шест Народни събрания (от 36-ото до 41-ото), страната е управлявана от 12 министър-председатели.

Тодор Живков умира на 5 август 1998 година, без да бъде осъден за престъпленията, които са извършени по времето на неговото управление.

Комунизмът в България разруши историческото наследство на страната и се опита изцяло да подмени историята, погреба икономиката на страната, отне от нацията нейната идентичност а от гражданите - свободата на словото, по същия начин, както и в другите държави под същия режим, се казва в послание на председателя на Европейския парламент Йежи Бузек за годишнината от падането на комунизма в България.

Знам това, защото го преживях в своята страна. Тогава, през 1980 година, моето поколение започна борбата за свобода в Гданск. Както хората в София, дисидентски организации като Независимото дружество за защита на правата на човека, Клубът за гласност и демокрация, Сдружение "Екогласност" и Конфедерацията на труда "Подкрeпа", ние мислехме че сме малцина и че сме обречени на провал. Но постепенно ние осъзнахме, че сме многобройни, почувствахме го и бяхме предопределени през съдбовната 1989 година, преди 20 години, да съборим стените, които бяха затвор за 100 милиона като нас.

Йежи Бузек горещо приветства днешните постижения: След 20 години, България е пълноправен член на ЕС и НАТО и се ползва изцяло от правата си, както останалите демократични държави в Европа. Днес - двадесет години по късно - отново сме изправени пред бъдещето. Свободно, демократично и гордо. Ние променихме духа на Европа. Бяхме затворени, но сега сме се върнали в нашето европейско семейство на свободни нации, заключава в посланието си председателят на ЕП.

Текст: БГНЕС, Дарик радио