Според последните данни на Евростат, през 2022 г. 14,7% от работещите в Европейския съюз са получавали ниски заплати, което представлява спад спрямо 16,2% през 2018 г. Въпреки общата тенденция към намаление, България се откроява като страната с най-висок дял на нископлатени работници – 26,8%, което е значително увеличение спрямо 21,4% през 2018 г.
Какво означава „нископлатен труд“?
Според дефиницията на Евростат, нископлатени са тези служители, чието възнаграждение е две трети или по-малко от средното брутно почасово заплащане за съответната страна.
Данните разкриват значителни разлики по пол и възраст:
- Жените са по-засегнати от мъжете (17,1% срещу 12,6%);
- Младите хора под 30 години са най-уязвими – 25,2% от тях са били нископлатени, докато при групата 30-49 години този дял е 12,1%, а сред тези над 50 години – 13,4%;
- Образователното ниво също играе ключова роля – 27,5% от работещите с ниско образование са били нископлатени, докато при хората със средно образование този процент е 17,5%, а при висшистите – едва 4,8%.
Наред с България, страни като Румъния (23,9%), Латвия (23,3%) и Гърция (21,7%) също отчитат висок дял на нископлатени работници. В другия край на класацията са Португалия (1,8%), Швеция (4,1%) и Финландия (6,5%), където нископлатеният труд е далеч по-рядко срещан.
Най-голям процент нископлатени служители се наблюдава в секторите „Настаняване и хранене“ (35,1%) и „Административни и спомагателни дейности“ (32,3%), където са включени и временните служители.
Сред служителите с временни трудови договори 27,2% са били нископлатени, докато при тези с постоянни договори делът е значително по-нисък – 12,6%.
Данните на Евростат подчертават значителните социално-икономически разлики в ЕС и поставят България сред страните с най-големи предизвикателства в борбата с нископлатения труд.