Застрахователно посредничество - кой, кога, как

02.01.2013 | 14:17
по статията работи: Петя Бързилска
Застраховането е бизнес на доверието, казват в анализа си по темата експертите от Insmarket
Застрахователно посредничество - кой, кога, как

В България посредническият бизнес в застраховането се появява почти 50 години след откриването на първото българско застрахователно дружество. Според библиотечните архиви, първият застрахователен посредник започва работа в началото на 1931 г. Това е „Застрахователна посредническа кантора“.

Вестниците и ведомствените издания от онова време изобилстват с препоръки към посредниците как да консултират клиента, какво поведение и дори външен вид да имат, как да защитават интересите на застрахования и как да извлекат ползи от това, обясняват експертите от застрахователния сайт Insmarket.bg.

В своята 81-годишна история българските застрахователни посредници преживяват, както и застрахователите икономическите събития и сътресенията като унищожаването на частната инициатива по време на социализма и предизвикателствата пред бранша след демократичните промени.

Реално посредническият бизнес в застраховането се разви и то доста бурно след 1989 г. На пазара се появиха няколко типа посредници – каптивни, чуждестранни и самостоятелни. Липсата на строги критерии за финансова стабилност и платежоспособност доведе до бум на брокерския бизнес, се казва в анализа.

Бяха допуснати много случайни участници, без необходимите качества и със съмнителна репутация. По данни на КФН, през 2003 г. у нас са лицензирани 129 брокера, през 2004 г. лиценз имат 157, а през 2005 г. вече са 181. През годините до днес техният брой продължава да расте.

Всеки, който е работил две години като застрахователен агент,  издържал е изпита и е платил лицензионна такса, може да регистрира застрахователен брокер и да получи лиценз, обясни Николай Здравков, председател на Управителния съвет на една от трите браншови организации – Българската асоциация на застрахователните брокери (БАЗБ).

По данни на КФН, към края на септември 2012 г. на българския пазар са лицензирани 384 застрахователни брокера и през последните няколко години нараства. Друг е въпросът, че финансовите резултати на голяма част от тях варират в обсега на статистическата грешка.

Още по-сериозно е положението със застрахователните агенти. В България те упражняват дейност на декларативен принцип и нямат нито лицензионен, нито разрешителен режим. За сравнение, агентите в цяла Западна Европа са на лицензионен режим, обяви Здравков.

След приемането на България в Европейския съюз през 2007 г. пазарът ни се отвори и за посреднически дружества от страни-членки на ЕС. Така за кратко време КФН получи хиляди нотификации от брокери, които предлагат застраховки от общото застраховане или животозастраховането. Въпреки своя брой обаче, тези посредници не влияят съществено на пазарната ситуация, понеже обслужват клиенти на компаниите-майки, пребиваващи в България за определен период. Аналогично, и български брокери се възползваха от правото си да упражняват дейност на европейските пазари.

Към края на септември 2012 г. уведомления в КФН са подали над 1574 застрахователни посредника от страни-членки на ЕС. Същевременно българските посредници, работещи на пазарите в Европа, са 24.

Брокерският бизнес е един от генераторите на премии на всеки един пазар по света. У нас, по данни на КФН, около 50% от бизнеса минава през посредници. Към края на 2011 г. премийният приход, реализиран чрез застрахователните брокери, възлиза на 794 млн.лв., от които близо 713 млн. лв. в полза на застрахователи със седалище в България, 72 млн. лв. - в  полза на застрахователи от други държави и почти 9 млн. лв. в полза на дружества по доброволно здравно осигуряване.

През последните години застрахователните посредници станаха обект на дискусия заради комисионите, които получават. Стана ясно, че по задължителната „Гражданска отговорност“ брокерите вземат до 35% от премията. Застрахователите поискаха въвеждане на фиксиран размер или таван на комисионите. Предложено бе дори сключване на застраховката без посредници.

Брокерското съсловие опонира, че част от получената комисиона стимулира каналите за продажба, а реалният процент, който остава при посредника, е не повече от 10 на сто. Действително, по-големите брокери договорят по-добри отстъпки от застрахователните компании, а после предлагат по-атрактивни условия за сключване на застраховки. Част от застрахователите все пак „отрязаха“ от комисионите за брокерите.

Застраховането е бизнес на доверието. Ниската застрахователна култура и недостатъчната квалификация на част от служителите в застрахователните брокери създадоха впечатление у клиентите, че интересите им не са защитени. Част от посредниците предлагат продукти на този застраховател, който им дава по-висока комисиона и така се водят повече от собствения си интерес, отколкото от този на потребителя. Очевидно това са проблеми, с които гилдията ще трябва да се пребори. Новата европейска Директива за застрахователното посредничество предстои да разреши и тези въпроси.

При всички случаи компаниите ще трябва да отговорят на тези изисквания, ако искат да останат играчи на застрахователния пазар. Колко от стотиците посредници ще оцелеят, предстои да разберем.

*Пълния анализ на Insmarket може да прочетете тук.

Оцени статията:
1.00/1
Коментирай
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Предложи
корпоративна публикация
ММС Инк. ЕООД Официален дистрибутор на Daikin-Япония. Лидер в производството на климатична техника.
Свободна Безмитна Зона – Бургас АД Първокласни мултифункционални складове, митническо агентиране.
Бул Одит ООД Дружество за счетоводни консултации и одит.
Резултати | Архив
  • Премиерът Бойко Борисов в Туркменистан
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Церемония по връчване на годишна международна награда „Карл Велики“
  • Зимна приказка
  • Най-старата коневъдна ферма в света
- Месо ядеш ли? - Не. - А риба? - И риба не ям. - Вегетарианец ли си? - Не, пенсионер съм...
На този ден 20.09   622 г. – Мохамед и негови последователи се преселват от Мека в Медина, което е начало на арабското летоброене. 1378 г. – С избирането за Климент VII за...