България и Румъния: По-светлата "сива зона"*

16.03.2012 | 16:55
по статията работи: Александър Димитров
Търпението на ЕС се изчерпва точно в момента, в който двете страни стават по-усърдни
България и Румъния: По-светлата "сива зона"*

Приемането на България и Румъния в Шенген е един проточващ се, болезнен и изпълнен със спорове процес. По-скоро негативното и скептично отношение на някои държави към двете все още "свежи" членки си пролича в наистина хиперболизирани и крайни, но отразяващи някаква закономерност мнения като това на Герт Вилдерс. Лидерът на холандската крайна десница синтезира в по-грубия си изказ нещо, което важи особено много в условията на мощна европейска финансова криза - разликата между "старите" и "новите" в европейското пространство. The Economist предлага един обстоен анализ на ситуацията.

През последните хилядолетия черноморският град и важно румънско пристанище Констанца е бил свидетел на множество окупатори и нашественици. Но нито римляните, нито аварите, нито дори османците са се срещали очи в очи със Stefan cel Mare, охраняващ граничните пунктове плавателен съд. Оборудван с радар за наблюдение, термовизионни камери и оръдие, той е гордостта на хора като Каталин Парашив, който е капитан на кораба.

Stefan cel Mare е плод на субсидиите на Европейския съюз (ЕС), отпуснати за съвместимостта на Румъния с шенгенските изисквания. Немалко от 19-те души екипаж на плаватения съд са обучени в Холандия и по-точно от Damen – компанията, която изцяло е изработила дизайна на кораба. Холандското правителство обаче се оказва по-скоро негативно настроено и препъва амбициите на Румъния и южната ѝ съседка България за влизане в шенгенския списък.

Всъщност, холандците са съгласни с останалата част от ЕС, която признава, че и двете държави са напълно съвместими с техническите изисквания, които Шенген има. Това, което поражда несигурност и подозрение у тях, е корупцията по границите, която би обезсмислила идеята на начинанието. Холандия продължава да налага вето и всъщност няма да престане, докато не види по-усилена и успешна борба с масовите рушвети. От своя страна гневните българи и румънци отвръщат на удара с това, че правителството е вързано здраво с ксенофобските избухвания на някои политици, които му осигуряват важна подкрепа.

„Играта“ е изморителна, посочва The Economist, и всички страни са доста изтощени от правилата ѝ. Според повечето наблюдатели се очаква постигането на разбирателство по-късно през годината, може би около септември – точно преди румънските избори. Но едно такова споразумение няма да е плод на възхваляваните интеграционни процеси на ЕС, а по-скоро на нещо много, много по-просто – нетърпение.

Пет години след приемането на България и Румъния в ЕС, двете държави остават най-бедните страни в съюза. Напредъкът спрямо проблемната съдебна власт и нужните реформи в нея и ширещата се корупция на всички нива е много муден. Механизмът за сътрудничество и проверка (Co-operation and Verification Mechanism CVM) на ЕС все още важи в рамките на страните – нищо, че като замисъл и принципна практика той е временно явление.

Министрите от Букурещ и София подкрепят мнението на брюкселски представител, че престоят на CVM е неочаквано дълъг. Румънският еврокомисар Леонард Орбан недвусмислено казва, че може би е време "да се отвори нова страница". Според някои е наложителен край на мониторинга и теоретизации около това как да се измерва прогресът на двете страни по друг начин. Според други точно сега е моментът, в който този подход започва най-сетне да проработва както трябва.

Бившият румънски министър на правосъдието Моника Маковей посочва множеството разкрития и присъди на важни публични фигури през последната година. Натискът на докладите от страна на ЕС е стимулираща сила за властите, предприемащи някакви реформи. От друга страна обаче енергичността на европолитиците започва да намалява стремглаво.

Това е неприятно поради няколко причини. Първо, налице е едно голямо доверие от страна на политиците и държавите като цяло, една вяра в оценката на европейските институции. Докладите при излизането си окупират първите страници на медиите. Любима политическа фигура на българите например е еврокомисарят Кристалина Георгиева, като в много държави от ЕС гражданите дори не знаят името на своя представител.

Когато ЕС замрази своите субсидии за България през 2008 година, на изборите следващата година правителството падна. В Румъния силните закони и независимите анти-корупционни наблюдатели, подкрепени стабилно от ЕС, разрушават изградената система на политическа ненаказуемост и покровителство.

Същевременно двете държави се чувстват по-скоро далеч от избухналата криза в съюза. Миналото на България и Румъния не е от най-цветущите, затова не се наблюдава особено силно съчувствие към фискални "грешници" като Гърция, където гражданите имат три пъти по-високо доход, отколкото в двете страни. „Не симпатизираме на държави, които нарушават правилата“, казва външният министър на България Николай Младенов.

Нито една от двете страни не е модел и пример за стабилност или успешно икономическо управление. Масовите протести срещу мерките за съкращение доведоха до краха на румънското правителство през февруари месец тази година, а чуждестранните инвеститори определят България като все по-малко благоприятна за правене на бизнес. Като цяло обаче, водещите фискални данни са на добро равнище. И двете страни подписаха без замисляне подкрепения от Германия Европейски фискален пакт.

Огромна пречка и силно дразнение в цялата схема на шенгенските преговори е явлението, че другите страни започнаха да се съмняват в България и Румъния тогава, когато държавите разбират какви са правилата и как точно действат. Преди няколко години те щяха успешно да влязат в Шенген след покриването на нормативното „домашно“. Но към текущия момент се наблюдава едно друго настроение в сърцето на ЕС – това на раздразнителното, изострено недоверие, което променя ситуацията.

Това отчасти се дължи на кризата – страни като Холандия и Финландия имат най-твърда и укрепнала позиция спрямо Шенген, след като преди време бяха най-скептично настроени към спасителните пакети. Популистките партии се възползват умело от пълния потенциал на опасенията, които двете ситуации разгръщат. Друго широко разпространено безпокойство е, че едно евентуално допускане на българите и румънците в Шенген ще позволи на множество нелегални емигранти да нахлуят в Гърция, след което да се прехвърлят в останалата част на ЕС.

Но новото настроение в европейското „ядро“ отразява и нещо друго – ескалиращото недоволство от разликите в политическите култури на съюза. България получи лоши оценки от Брюксел поради непрестанния бандитизъм и мафиотска дейност, както и поради ерозията на медийната свобода. Но други възприемат тази критика като крайно несправедлива – проблемите на новите членки не бяха тайна по времето, когато те подадоха своите кандидатури за присъединяване.

В края на 90-те години на XX век стана ясно, че бившите социалистически режими в ЕС се развиват с много различна скорост. Тогава някои румънски представители заявиха, че се опасяват от закотвяне в една геополитическа "сива зона" между Русия и Запада. Приемането в ЕС и НАТО укроти притесненията, които в последно време обаче отново се пробуждат.

От гледната точка на България и Румъния присъдата все още поддържа един по-скоро положителен курс. Отправеният поглед към изключително бедната Молдова напомня на двете страни какъв може да бъде животът извън ЕС. Същевременно обаче суматохата около Шенген показва нещо друго, което има стряскащи измерения – а именно това как по-богатата част от Европа вижда нещата все по-различно.

*Оригиналното заглавие на анализа на The Economist е Bulgaria and Romania: A lighter shade of gray

Превод: Александър Димитров (a.dimitrov@econ.bg), Econ.bg

Оцени статията:
5.00/5
Коментирай
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Предложи
корпоративна публикация
Свободна Безмитна Зона – Бургас АД Първокласни мултифункционални складове, митническо агентиране.
ММС Инк. ЕООД Официален дистрибутор на Daikin-Япония. Лидер в производството на климатична техника.
Holiday Inn Sofia A warm "Welcome" to Sofia's newest 5 Star hotel.
Резултати | Архив
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Зимна приказка
  • Зимна приказка
  • Женевски конвенции
  • Най-старата коневъдна ферма в света
-  Тате, защо Земята се върти? -  Как така се върти, бе! Да не си ми изпил ракията?
На този ден 11.08   117 г. – Адриан става император на Римската империя. 1492 г. – Александър VI е избран за римски папа. 1786 г. – Основана е първата британска колония в...
Полезно от Мрежата
7sport.net
Betindex.net