Какво може да направи правителството срещу инфлацията

01.04.2022 | 10:30
по статията работи: econ.bg
Какво може да направи правителството срещу инфлацията
Снимка: БНТ

Инфлационната криза в страната (и света) се задълбочава и изглежда ще продължи да се задълбочава в идните месеци. Войната в Украйна и икономическите санкции, наложени от Европейския съюз върху Русия, подсилиха вече наличните мощни инфлационни тенденции и водят до шоково поскъпване на редица суровини - хранителни, енергийни и промишлени (за повече информация относно потенциалните инфлационни ефекти от войната и санкциите, вижте тук). Не е изненадващо, че в този контекст в България сериозно се засилиха притесненията, свързани с ценовата инфлация.

Уви, в кризисната ситуация правителството се бави с адекватни мерки. На моменти дори изглежда сякаш самото то е изпаднало в паника, периодично говорейки за "спекула" и налагането на ценови контрол - мярка, която би била абсолютно контрапродуктивна в настоящата ситуация и дори би я влошила, потенциално причинявайки недостиг на ключови стоки. Нека се успокоим, трезво да анализираме ситуацията и да помислим какви са адекватните мерки, които правителството може да предприеме, за да облекчи инфлационния натиск върху българското общество.

Заплахите за таван на цените само влошават ситуацията

На първо място правителството трябва да спре с постоянните си приказки за "спекула" и заплахи, че ще бъде наложен таван на цените на някои продукти от първа необходимост. Тук визирам особено икономическия министър Корнелия Нинова и финансовия министър Асен Василев. Няма такова нещо като "спекула" в икономиката. Или по-точно, на практика всичко може да се дефинира като "спекула" в някакъв смисъл, което обезсмисля термина. Всеки икономически процес включва поемането на финансов риск от страна на предприемачите в определен времеви период.

Очакванията на предприемачите за бъдещите икономически обстоятелства са ключови - на база тези очаквания се планират процеса на производство и се предприемат разходи като изплащането на заплати на работници в настоящето. Ако тези очаквания се окажат грешни, съответните предприемачи могат да не успеят да покрият вече направените разходи и да се окажат на загуба.

Със заплахи за ценови тавани министри могат да окажат много лошо влияние на тези очаквания, в посока, в която със сигурност не искат. Ако търговци и производители започнат да очакват ценови таван да бъде наложен в близко бъдеще (в рамките на 1-2 месеца), те може да се опитат да вдигнат цените на своето производство преди това. Защо? Защото налагането на ценови таван означава сигурни загуби за тях.

Инфлацията удря бизнеса дори по-силно от потребителите

Трябва да се осъзнае, че в сегашния икономически контекст производители и търговци са в дори по-тежка ситуация от потребителите от гледна точка на инфлацията. Според най-актуалните данни на НСИ, индексът на цените на производител в промишлеността на вътрешния пазар е нараснал с 42% на годишна база през януари, ускорявайки се от 38.6% през декември. Индексът на цените на производител в земеделието е нараснал с 26.7% през четвърто тримесечие на 2021. Това са огромни нива на инфлация, в пъти надвишаващи инфлацията за потребителите - индексът на потребителските цени расте с 10% през февруари, от 9.1% през януари.

Какво може да направи правителството срещу инфлацията© ЕКИП

Както ясно се вижда, инфлацията за момента удря много по-тежко производителите. Техните разходи растат стремглаво, но те не са способни да прехвърлят цялата тази тежест на своите клиенти, защото това може да застраши приходите им. Вместо да мислим как да застрашим приходите им още повече с мерки като ценови тавани, трябва да мислим как можем да облекчим разходите на производителите, паралелно с тези на потребителите. И в никакъв случай не трябва да представяме интересите на едните като противопоставени на интересите на другите. В тази ситуация и производители, и потребители страдат много тежко под натиска на инфлацията.

Нека съкратим ДДС върху храните и акцизите върху горивата

Един начин, по който можем да облекчим ситуацията, е чрез съкращаване на данъчното бреме. Сваляне на акцизи и ДДС може да подпомогне както потребители, така и производители и търговци. Трябва да се има предвид обаче, че това би било мярка, която най-вероятно най-много ще помогне на бизнеса, съответно не трябва да имаме погрешни очаквания за нейните ефекти. Сваляне на ДДС върху някои стоки с 10 процентни пункта няма задължително да доведе до идентичен спад в цената. Макар че сме свикнали да мислим, че ДДС работи по този прост и праволинеен начин, ценообразуването е далеч по-сложен процес.

ДДС ставката за стоки от първа необходимост, които се потребяват най-много и инфлацията в тях тежи най-силно върху джоба на потребителя, може да се свали още утре. В момента за повечето такива стоки тя е 20%. През 2020 г. беше решено да се свали на 9% само за бебешки храни (ставка от 9% ДДС заради пандемията беше въведена също за книгите, сервираната храна в заведенията и др. - бел. ред.). Мисля, че е крайно време обхвата на тази мярка да се разшири към всички храни от първа необходимост. В Европейския съюз много държави имаха диференцирани по-ниски ставки за такива продукти още отпреди сегашната инфлационна криза и дори преди пандемията.

Акцизът върху горивата също е добра идея да се свали, защото това са друг тип стоки, които в момента изпитват много високи нива на инфлация. Основната теоретична пречка пред съкращаването на акциза е, че в ЕС е регламентирано минимално ниво и в България акцизите вече са на това минимално ниво. Теоретично няма как да паднем под него без разрешението на Брюксел, но в действителност някои държави направиха точно това. В Унгария временно съкратиха акциза върху горива под минималното за ЕС ниво. В тази тежка криза от правителството там преценяват, че Европейската комисия най-вероятно ретроактивно ще одобри тези данъчни съкращения и няма да ги накаже за нарушаване на директивата.

Правителството може да подпомогне бедните домакинства пряко

Отвъд данъчните мерки, що се отнася до потребителите, най-ефективният начин, по който правителството може да им помогне да се справят с инфлацията, е като ги субсидира пряко. Както споменах, на данъчните съкращения трябва да се гледа основно като мярка, която ще помогне бизнеса. За домакинствата най-ефективната помощ е под формата на извънредни социални плащания, особено за най-бедната част от населението. Тези извънредни плащания ще са временна помощ, докато инфлацията не се успокои и могат да са диференцирани по доходи.

Ако се въвежда такава мярка, правителството трябва да подхожда много внимателно да не доведе до ускорение на инфлацията. Субсидиране на потреблението на домакинствата трябва да се прави само дотолкова, доколкото се компенсира колапс в покупателната им способност и потенциален срив във вътрешното потребление на страната. Такива мерки в инфлационна криза са рискови, защото могат лесно да доведат до ускорение на инфлацията, ако се подходи невнимателно, а това със сигурност не е търсен ефект в момента. Затова ако подпомага потреблението на домакинствата, държавата трябва да го направи много внимателно и таргетирано, фокусирайки се върху най-застрашените от бедност групи.

Как ще се финансират тези мерки

С оглед на безумно високите капиталови разходи, които бяха заложени в Бюджет 2022 и по-високите данъчни приходи, които НАП събира поради инфлацията, капацитет за въвеждането на поне някои от тези мерки със сигурност има. Капиталовите разходи, които бяха заложени в тазгодишния бюджет граничат с абсурда - просто не е възможно да бъдат изпълнени. Съответно има възможност част от тях да бъдат прехвърлени за по-наложителни мерки, в отговор на инфлационната криза. Така или иначе в този контекст е препоръчително държавата да не увеличава своите разходи.

Това е много важно. Ако общият размер на разходите се увеличи, това ще добави към инфлационните тенденции и до немалка степен ще обезсмисли всички тези мерки. Даже е силно препоръчително да се случва обратното - държавата да съкрати общия размер на разходите си, доколкото е възможно. Така или иначе заложените в Бюджет 2022 държавни разходи са исторически рекорд - над 44% от БВП.

Както споменах, поради инфлацията държавата в момента събира по-високи приходи. Чрез съкращаване на данъци и предоставяне на временни извънредни помощи държавата може на практика да "върне" част от тези необичайно високи данъчни вземания, обратно на обществото и така да го облекчи в контекста на инфлационната криза.

Изложените предложения нямат конкретен политически уклон - те включват както мерки традиционни възприемани за "десни" (сваляне на данъци), така и мерки възприемани като "леви" (социални помощи). Смятам, че такава комбинация от мерки може да се възприеме много лесно от "шарената" управляваща коалиция в парламента. Въпрос на желание е това да се случи.

Георги Вулджев

ЕКИП

Анализът е препубликуван от страницата на ЕКИП - Експертен клуб за икономика и политика.

Оцени статията:
0/0
Коментирай
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Предложи
корпоративна публикация
Свободна Безмитна Зона – Бургас АД Първокласни мултифункционални складове, митническо агентиране.
Венто - К ООД Проектиране, изграждане, монтаж и продажба на вентилационни и климатични системи.
Бул Одит ООД Дружество за счетоводни консултации и одит.
Резултати | Архив
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Женевски конвенции
  • Премиерът Бойко Борисов се срещна с руския премиер Дмитрий Медведев в Туркменистан
  • Зимна приказка
Между приятели: - На кого е кръстена дъщеря ви Гертруда? - На дядо си Пенчо. - ?!? - Беше герой на труда....
На този ден 08.08   1709 г. – В Португалия е извършен първият успешен опит за полет с балон, изпълнен с топъл въздух. 1786 г. – С покоряването на връх Монблан Жак Балма и Мишел...