Откриха кула на порта от антична крепост в Търновско

16.08.2011 | 11:53
по статията работи:
Разпиляна колективна находка от 100 монети е намерил екипът около втория вход на портата
Откриха кула на порта от антична крепост в Търновско

Кула на порта от антична крепост в търновското с. Добри дял разкри при археологически разкопки екипът на доц. д-р Венцислав Динчев. Археологът успял да установи по-голямата част от плана на тази врата, през която някога са влизали жителите на крепостта.

"Вероятно не са имали достъп с каруци, защото портата е била широка само два метра. Със сигурност знаем, че е имала две врати", обяснява Венцислав Динчев, който продължава да копае пространството около крепостното съоръжение.

Кулата е била с план на трапец и висока около 10 метра. "Всъщност, тази височина я изчислявам по аналогия с другите подобни кули в Римската империя. Тук обаче самото място е било високо и е нямало нужда хората да издигат много висока наблюдателница", обяснява археологът, цитиран от в. "Борба".

Портата е направена откъм най-достъпното място на крепостта, която иначе е била оградена от крепостни стени. През IV-V в. е била построена кулата. Най-вероятно част от населението в полето се е качило на високо и по-защитено място.

Крепостта в Добри дял остава доста далече от Никополис ад Иструм, но тогава със сигурност е била част от административната територия на римския град. Животът тук е продължил само век, което е сравнително кратък период. Някъде в края на V в. сградите са били опожарени. Находките, на които археолозите попадат, са от това време и по-ранни - от II-III в., но не и след V в.

"Възможно е населението да е пострадало от нашествието на хуните или при сблъсъка на варварите с империята. Крепостта е била изоставена, а не превзета с щурм и след това опожарена", разказва за живота преди 15 века д-р Динчев.

Крепостта е основният обект, на който работи българо-британската експедиция. Британците идват тук отново от 2009 г. под ръководството на проф. Андрю Поултър. Доц. Венцислав Динчев от Националния археологически институт с музей към БАН е научен ръководител на експедицията. Около три декара е голяма територията, на която копаят българи и англичани.

"Целта ни е да изясним характера на обекта и функциите му. Днес тази местност битува сред населението като Михнева могила по името на жена Михна, която в годините след Освобождението е била собственик на имотите. Иманярите и обработването на земята са нанесли поражения върху обекта, но ние продължаваме да търсим отговор на въпроса какво точно е било през IV-V в. това място", обяснява археологът.

Стените на крепостта са били два метра дебели и градени с хоросан. Не е така във вътрешните сгради, които излизат при разкопките. Те са правени от камък, слепен с кал и глина. Били са предимно жилищни сгради, но дали това наистина е било така, ще трябва да изясни експедицията до края на работата си.

Разпиляна колективна находка от 100 монети е намерил екипът около втория вход на портата. Предположението е, че някой е събирал парите, които са били с нисък номинал, и си ги е кътал в торбичка. Тя обаче се е с късала и в бързината си човекът не е имал време да си събира съкровището. Монетите, останали след него, са от края на IV и първата половина на V в. 60 от тях археолозите са намерили на разстояние само от три квадратни метра.

Битова керамика, оръдия за бита и строителството, железни сечива, върхове на копия и стрели, части от ризница са част от другите находки. Всички те са характерни за епохата и отговарят на идеята за укрепено селище. От земята са излезли и медни пръстени и обеци.

"За съжаление през последните 20 г. тук се подвизават иманяри, които ровят непрекъснато. Иманярските изкопи си стоят и най-интересното е, че тези хора прокопават тунели под земята на ръка. Не знам какво търсят там", вдига рамене археологът и признава, че е безумие да копаеш тунел, защото опасността земята да се свлече си е съвсем реална.

Иманярите са почитатели на легендите, а за това място има достатъчно. Едната разказва за жълт огън, който указва мястото на заровено имане, при това не кое да е, а златото от царската хазна. Според друга история на могилата все още живее змия, дълга три метра и широка около метър. Хората разказват, че даже и в тихо време тревата там се поклащала, когато змията минавала. „Питат ме дали съм я виждал", усмихва се Венцислав Динчев и признава, че не е виждал и смок, камо ли такава огромна змия.

Карел Шкорпил е дал първото описание на обекта, на който сега работи българо-британската експедиция. Тези негови сведения са от началото на XX в. Около 20 г. по-късно могилата се появява в писанките на двама неспециалисти, които са разказали за инцидентната експедиция на местен учител по история и неговите ученици. Те започнали да копаят от изток и разкриват част от крепостната стена.
Сега в Добри дял работят 35 студенти и 15 специалисти от Великобритания. Студентите, които копаят с доц. Динчев, са от Софийския университет, а в лагера в Никюп, където е базата на експедицията, работят експертите по керамика, семена, животински кости.

Това е третата българо-британска експедиция около Никополис ад Иструм. Разкопките се финансират от родината на проф. Поултър и ако и догодина той успее да осигури пари, работата на обекта ще продължи. Дотогава всичко, което археолозите разкрият сега, ще бъде засипано отново, за да остане запазено в земята.

Оцени статията:
0/0
Коментирай
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Предложи
корпоративна публикация
РАЙС ЕООД Търговия и сервиз на офис техника.
Свободна Безмитна Зона – Бургас АД Първокласни мултифункционални складове, митническо агентиране.
Бул Одит ООД Дружество за счетоводни консултации и одит.
Резултати | Архив
  • Премиерът Бойко Борисов се срещна с руския премиер Дмитрий Медведев в Туркменистан
  • Церемония по връчване на годишна международна награда „Карл Велики“
  • Зимна приказка
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Най-старата коневъдна ферма в света
Мъж е в бара, пие и изглежда навъсен. - Какво ти е на теб? – пита барманът. - Бях женен три пъти и три пъти станах вдовец. Барманът иска да знае подробности. - Ами, първата се отрови с...
На този ден 21.09   1378 г. – Цар Иван Шишман издава Рилската грамота, с която на Рилския манастир се дават 20 села като феодални владения. 1551 г. – Основан е Кралският и папски...