319 болници с 52 246 легла функционират у нас

17.06.2022 | 16:05
по статията работи: econ.bg
Към 31 декември 2021 г. в страната са функционирали 341 заведения за болнична помощ с 54 491 легла, от които 319 болници с 52 246 легла. В сравнение с предходната година лечебните заведения за болнична помощ намаляват с едно
319 болници с 52 246 легла функционират у нас
Снимка: БГНЕС

Към 31 декември 2021 г. в страната са функционирали 341 заведения за болнична помощ с 54 491 легла, от които 319 болници с 52 246 легла. В сравнение с предходната година лечебните заведения за болнична помощ намаляват с едно, а леглата в тях  се увеличават с 275, или с 0.5%, сочат данни на Националния статистически институт (НСИ).

Заведенията за извънболнична помощ са 2 133 с 1 285 легла, а другите лечебни и здравни заведения - 151 с 1 939 легла.

Заведенията за болнична помощ включват болници, центрове за кожно-венерически заболявания, центрове за психично здраве и комплексни онкологични центрове. Съгласно Закона за лечебните заведения болниците са многопрофилни и специализирани. Към 31 декември 2021 г. многопрофилните болници са 182 с 38 418 легла, или в 57.1% от болниците е съсредоточен 73.5% от легловия им фонд в страната. Броят на леглата варира в широки граници - от 27 до 1 546. Най-голям е делът на многопрофилните болници, които към края на годината разполагат с от 100 до 299 легла - 42.9%. До 99 легла има в 35.2% от многопрофилните болници. С над 500 легла са 8.2% от този вид лечебни заведения.

Към 31 декември 2021 г. специализираните болници са 137 с 13 828 легла. Разпределението им по видове е следното:

•  за активно лечение - 74 с 4 487 легла;

•  за продължително лечение - една със 145 легла;

•  за продължително лечение и рехабилитация - 16 с 1 983 легла;

•  за рехабилитация - 34 с 5 091 легла;

•  държавни психиатрични болници - 12 с 2 122 легла.

Съгласно методологическите изисквания и прилаганите хармонизирани дефиниции към заведенията за болнична помощ се отнасят и центровете със стационар. В края на 2021 г. те са:

•  центрове за кожно-венерически заболявания - 3 заведения с 30 легла;

•  комплексни онкологични центрове - 7 с 1 193 легла;

•  центрове за психично здраве - 12 с 1 022 легла.

Осигуреността на населението с болнични легла в края на 2021 г. е 796.8 на 100 000 души от населението и в сравнение с 2020 г. се увеличава с 12.9 пункта (783.9).

Най-високи са стойностите на показателя в областите Плевен (1 125.3 на 100 000 души от населението), Смолян (1 067.3) и Пловдив (1 017.9), а най-ниски са в областите Перник (378.7), Ямбол (395.2) и Видин (425.1).

Към 31 декември 2021 г. заведенията за извънболнична помощ в страната са 2 133 с 1 285 легла за краткосрочно наблюдение и престой. В сравнение с предходната година броят на тези заведения се увеличава с 1.7%, а броят на леглата в тях намалява с 0.8%.

Към други лечебни и здравни заведения се отнасят центровете за спешна медицинска помощ, регионалните здравни инспекции, домовете за медико-социални грижи за деца, хосписите, националните центрове без легла, диализните центрове, центровете за трансфузионна хематология центровете за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания и други. В края на 2021 г. тези заведения са 151 с 1 939 легла, като най-голям е броят на хосписите - 47 с 1 325 легла. В сравнение с 2020 г. броят на леглата в други лечебни и здравни заведения се увеличава незначително (с 0.2%).

Медицински персонал

В края на 2021 г. на основен трудов договор в лечебните и здравните заведения в страната практикуват 29 604 лекари. Лекарите по дентална медицина са 7 499, като 6 585 от тях работят в практики със сключен договор с НЗОК. Медицинските специалисти по здравни грижи са   44 451, от които 28 816 медицински сестри и 3 264 акушерки.

• В заведенията за болнична помощ (болници и центрове със стационар) практикуват 17 179 лекари и 38 лекари по дентална медицина. Медицинските специалисти по здравни грижи са 26 340, от които 18 352 медицински сестри.

• В заведенията за извънболнична помощ на основен трудов договор работят 10 255 лекари и 7 082 лекари по дентална медицина, включително всички лекари (6 731) и лекари по дентална медицина (6 585), които работят в индивидуални и групови практики по договор с НЗОК. В другите заведения за доболнична помощ най-голям е делът на лекарите, работещи на основен трудов договор в медицински центрове (1 830) и в диагностично-консултативни центрове (1 296).

• В други лечебни и здравни заведения (вкл. детски ясли и кабинети в училища) към 31.12.2021 г. на основен трудов договор работят 2 170 лекари и 379 лекари по дентална медицина.

Практикуващи лекари по пол и възраст

Към 31 декември 2021 г. разпределението на практикуващите лекари по пол и възраст е следното:

•   мъже - 13 087 (44.2%), жени - 16 517 (55.8%);

•   най-голям е делът на лекарите във възрастовата група 55 - 64 години - 10 338, или 34.9%;

•   младите практикуващи лекари на възраст до 35 години, са 4 935, или 16.7%, а най-възрастните (на 65 и повече години) - 5 521, или 18.6%.

Лекари по специалности

В структурата на лекарите по специалности  най-голям е делът на общопрактикуващите - 3 945, или 13.3% от всички лекари в страната, следвани от практикуващите кардиология - 6.2%, акушерство и гинекология - 5.9%, анестезиология и интензивно лечение - 5.6%, хирургия - 5.2%, и нервни болести - 4.9%. Броят на лекарите, практикуващи пневмология и фтизиатрия, е 596 (2.0%), а инфекциозни болести - 248 (0.8%).

Осигуреност с лекари и лекари по дентална медицина

Осигуреността с лекари в края на 2021 г. общо за страната е 43.3 на 10 000 души от населението, а с лекари по дентална медицина - 11.0. В сравнение с 2020 г. осигуреността с лекари  и с лекари по дентална медицина се увеличава незначително (43.0 и 10.6 на 10 000 души от населението).

Осигуреността1 на населението с лекари по области варира от 23.4 до 67.3 на 10 000 души, като най-висока е в областите, в чиито центрове има медицински университети и университетски болници - Плевен (67.3 на 10 000 души от населението), София (столица) (54.5), Пловдив (52.3) и Варна (50.7). Най-нисък е показателят за областите Кърджали (23.4 на 10 000 души от населението), Добрич (26.7) и Силистра (27.4).

Осигуреността с общопрактикуващи лекари за страната е 5.8 на 10 000 души от населението и в сравнение с 2020 г. остава непроменена. Най-висок е показателят за областите Плевен (8.2 на 10 000 души), Видин (7.0) и Стара Загора (6.8). Най-ниска е осигуреността на населението с общопрактикуващи лекари в областите Кърджали (3.2 на 10 000 души от населението), Търговище (4.3) и Разград (4.4).

Осигуреността  с лекари по дентална медицина за страната е 11.0 на 10 000 души от населението. Най-висок е показателят за областите Пловдив (17.8 на 10 000 души), София (столица)  (14.5), Варна (13.7) и Смолян (12.5). Най-ниска е осигуреността на населението с лекари по дентална медицина в областите Разград (5.6), София (5.7), Търговище (5.8) и Силистра (6.3 на 10 000 души от населението).

Оцени статията:
0/0
Коментирай
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Предложи
корпоративна публикация
Интерлийз ЕАД Лизинг на оборудване, транспорни средства, леки автомобили и др.
Holiday Inn Sofia A warm "Welcome" to Sofia's newest 5 Star hotel.
Кооперативна охранителна фирма ООД КОФ ООД е специализирано дружество за комплексна охрана.
Резултати | Архив
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Премиерът Бойко Борисов се срещна с руския премиер Дмитрий Медведев в Туркменистан
  • Женевски конвенции
Блондинка звъни на оператора си: - Извинете, не ми работи интернетът... - А вие с рутер ли сте? Кратко мълчание... - Не, сама съм!!!
На този ден 18.01   383 г. – Аркадий е обявен за император на източната Римска империя. 1419 г. – Стогодишна война: Град Руан се предава на английския крал Хенри V и по този начин...
Полезно от Мрежата
7sport.net
Betindex.net