Лъжат сезонните работници с надницата и времето за труд

04.11.2021 | 15:30
по статията работи: econ.bg
Работодателите у нас най-често мамят своите сезонни работници с парите за надницата и неспазване на разпоредбите за работно време. Причината е, че заплащането се договаря устно
Лъжат сезонните работници с надницата и времето за труд
Снимка: БГНЕС

Работодателите у нас най-често мамят своите сезонни работници с парите за надницата и неспазване на разпоредбите за работно време. Причината е, че заплащането се договаря устно и в тези случаи Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда“ (ГИТ) няма правомощия да задължи работодателя да изплати договорените суми. Работодателите си спестяват и последното обещано възнаграждение или увеличението за работа през официалните празници, съобщиха от ГИТ за „Монитор“.

Неспазването на работното време пък нерядко става със съгласието на самия работник. Като той очаква, че ако работи овъртайм, ще получи допълнително пари на ръка, посочиха от трудовата инспекция. Сигналите за нарушения на трудовото законодателство от чужбина са свързани най-често с неизплатени възнаграждения в поне минималния размер за приемащата държава. 

Пример за това са съвместните проверки с Инспекцията по труда във Франция, които показват, че нашите сезонни работници в селското стопанство там все по-често се наемат директно от местни работодатели, а това ограничава възможностите за контрол на ГИТ у нас. От инспекцията посочиха, че причина да не се използват български дружества като посредници е фактът, че голяма част от наетите работят за поредна година при един и същ работодател. Те, както и хората с образователен ценз, са добре запознати с правата си, за разлика от лицата без образование, които често не знаят каква е продължителността на работния ден и какво заплащане следва да очакват. Част от българските работници споделят, че имат заетост у нас и са взели отпуск, за да се включат в прибирането на реколтата във Франция за 10 дни. На някои от наетите наши работници не е осигурено работно облекло и предпазни средства. А при една от проверките е установена група, настанена при лоши битови условия. Въпреки това обаче работниците казват, че са

склонни на компромиси заради краткия срок на заетостта и с аргумента, че за тях е по-важно да им бъде заплатено. Тези работници са се интересували най-вече колко трябва да получат на час или на килограм събрана продукция. Към момента на извършените проверки

минималното заплащане е било 10,20 евро на час при 35-часова работна седмица.

Наетите български работници споделят, че тези часове се надвишават, но не желаят да го декларират. При договорираното заплащане на килограм дневната норма на работник е над 400 кг на ден.

Все повече се затвърждава практиката български граждани да заминават на работа в чужбина, като се организират сами след устни договорки с близки и познати или с хора, които нямат правомощия да извършват посреднически услуги. А много често и без информация за кого и къде точно ще работят. В тези случаи контролните органи обаче не могат да наложат контрол поради липса на правомощия или заради невъзможност да бъдат идентифицирани лицата, които да бъдат проверени, обясниха от трудовата инспекция.

За да се избегнат тези проблеми, работниците трябва да работят задължително със сключен и регистриран трудов договор.

Само тогава правата им са защитени в най-висока степен и шансът да бъдат измамени се свежда до нула. Сред най-важните неща, с които трябва да бъде запознат един сезонен работник, са какви са условията на труд, за чия сметка ще бъде транспортът и настаняването и условията да бъдат договорени писмено и да са на езика на работника.

Дали договарянето ще бъде в посреднически договор, трудов договор с местен работодател, договор с предприятие, което осигурява временна работа или в споразумение за командироване в рамките на предоставяне на услуги, зависи от начина на изпращане. Важно е също те да имат достатъчно информация както за посредника или работодателя, който ги изпраща, така и за работодателя в приемащата държава и обекта, в който ще се трудят. Информацията е необходима, за да може при нужда контролните органи да извършат проверка и да установят има ли нарушение или не, припомнят от трудовата инспекция.

От ГИТ припомниха, че без правата на един сезонен работник да са договорени писмено чрез подписване на договор, той остава неосигурен и незащитен.

У нас сезонните работници имат същите права като останалите по отношение на заплащането.

Работодателят е длъжен да осигури договореното в трудовия договор възнаграждение, включително и допълнителните възнаграждения с постоянен характер, най-често за придобит трудов стаж и професионален опит, както и с непостоянен – за положен извънреден труд, за работа на официални празници, за нощен труд. Останалите допълнителни разходи – за настаняване и издръжка, са въпрос на двустранно договаряне между работодателя и работника в индивидуалните трудови договори.

В чужбина допълнителните разходи пък зависят от законодателството в приемащата държава. Ако в него няма специално регламентирано за чия сметка са, то те отново се договарят между заминаващото лице и изпращащото го дружество. Дали ще бъде договорено в посредническия договор, съответно в трудовия договор с работодателя в приемащата държава, трудовия договор с предприятие, което осигурява временна работа, или с командироващ работодател в допълнително споразумение за командироване, зависи от начина на заминаване, посочиха от ГИТ.

При наемане по правилата на трудовото законодателство би следвало работникът да е осигурен за временна неработоспособност и при болест да получи обезщетение. В случай че се касае за нает чуждестранен работник в България, то работодателят, който го е наел, има задължение при сключването на трудов договор да е направил здравна застраховка на наетия служител, допълниха от трудовата инспекция.

Управителят на Българската конфедерация по заетостта Надя Василева коментира за „Монитор“, че според нея хората избират сезонната работа, за да имат повече свободно време.

Тя допълни, че COVID-19 по никакъв начин не е навредил на хората, които търсят сезонна работа, недостигът им е какъвто е бил и преди. Василева обаче добави, че всичко зависи от това как би се развила икономиката в страната.

„Част от компаниите са притеснени от пандемията и обмислят да преструктурират своя бизнес, ако не върви. Съвсем логично е в тази ситуация някои сектори да намалеят като брой служители, а в други да се увеличат“, обясни още Надя Василева.

Оцени статията:
0/0
Коментирай
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Предложи
корпоративна публикация
Свободна Безмитна Зона – Бургас АД Първокласни мултифункционални складове, митническо агентиране.
Holiday Inn Sofia Добре дошли в най-новия 5-звезден хотел в София.
РАЙС ЕООД Търговия и сервиз на офис техника.
Резултати | Архив
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Зимна приказка
  • Най-старата коневъдна ферма в света
Събеседване: - Защо искате да работите при нас? - Аз съм счетоводител, с 20 години стаж, както и голям опит! - Колко преви 2+2? - А колко трябва да прави? - Кога ви е удобно да започнете?
На този ден 05.10   610 г. – Състои се коронацията на византийския император Ираклий. 869 г. – В Константинопол е открит Всехристиянски църковен събор, който продължава до 28...
Полезно от Мрежата
7sport.net
Betindex.net