Ръстът на кредитирането в краткосрочен план може да окаже благоприятен ефект върху печалбите на банките. Но продължителното запазване на текущите нива на ръст на кредитите създава предпоставки за увеличение на задлъжнялостта, което при спад на икономиката може да доведе до ръст на лошите заеми. Това посочват от БНБ в периодичното издание “Банките в България”.
Несигурността, относно развитието на пандемията от COVID-19, остава значителна независимо от започналото подобрение в икономическата среда, пишат от централната банка.
Кредитният мораториум вече е изтекъл за съществена част от кредитите в страната, и качеството на отпуснатите заеми може да се вложи при отслабване на икономическата активност. Засега не се отчита съществена промяна в обема на необслужваните кредити, но рискът е по-голям в сравнение с периода преди началото на пандемията, пише в анализа на БНБ.
Затова още през септември БНБ увеличи нивото на антицикличния буфер от 0,5% на 1%, като промяната ще влезе в сила от 1 октомври 2022 г. Това означава, че банките ще заделят повече резерви за всеки отпуснат кредит. Решението за увеличение на буфера беше обявено 12 месеца преди влизането му в сила, каквито са изискванията на Наредба №8 на БНБ.
Стремежът на банките да компенсират влиянието на ниските лихвени нива върху приходите им чрез увеличено предлагане на заеми намира отражение в засилена кредитна активност, която е подкрепена допълнително от нарастването на депозитите, посочват от БНБ. Текущите лихвени нива създават условия за повишено търсене на кредити, в резултат на което има съществен ръст на заемите, особено в сегмента на жилищните кредити. На този фон цените на жилищата продължават да нарастват със сравнително високи темпове, пишат от централната банка.
