Пандемията и високите цени изпратиха почти 100 хиляди души по селата

15.02.2022 | 15:05
по статията работи: econ.bg
През 2020 г., откогато е последната подробна статистика за вътрешната миграция, в преселванията между населените места в страната са участвали 197 242 човека
Пандемията и високите цени изпратиха почти 100 хиляди души по селата
Снимка: под лиценза на creative commons

Пандемията и високите цени на имотите в големите градове изпратиха почти 100 хил. души към селата.

Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ), цитирани от вестник Монитор.

Според същия източник през 2020 г., откогато е последната подробна статистика за вътрешната миграция, в преселванията между населените места в страната са участвали 197 242 човека.

Най-голямо териториално движение има по направлението „град - село“, като на този сегмент се падат почти половината (48.4%) от мигриралите хора, обявили официално новото си местожителство.

Следва направлението „град - град“ (29.9%) и „село - град“ (15.3%). Значително по-малък по брой и относителен дял е миграционният поток по направлението „село - село“ - 6.4% от преместилите се лица.

Най-голям брой от преселващите се в страната през по-миналата година са избрали за ново местоживеене област Пловдив - 21 320 души. Областите с най-големи относителни дялове в миграционния поток към област Пловдив са София (столица) - 7.7%, Пазарджик - 4% и Смолян - 3.7%. Най-малко преселили се в областта около града са от област Разград - 0.2%.

В пловдивските село Мостово живеят само 61 души, но 7 от тях са милионери. Затова и се гордеят, че населеното им място е известно като Милионерово.

„Заселването на хора в селата и другите малки селища около големите градове е субурбанизация“, обяснява доц. Надежда Илиева от Националния институт по геофизика, геодезия и география към БАН.

„От доста време много ясно си личи нарастването на населението на селата, разположени край големите градове. Процесът е най-характерен за района около София. Увеличаването на хората, заселили се около столицата, се наблюдава главно по протежение на основните входно-изходни артерии на града. Субурбанизацията е повлияна от няколко фактора.

Единият са високите цени на имотите в София и някои от най-големите градове. Вторият е, че вече все повече семейства търсят екологично чиста среда. Третият е влиянието на пандемията, когато се видя, че много хора могат да работят дистанционно от къщи. Дори в периоди на затихване на пандемията голяма част от служителите не се връщат в офисите.

Така фирмите спестяват разходи и много от работодателите оставиха хората да си работят от къщи, защото у нас почти няма проблеми с осигуряването на високоскоростен интернет. По Черноморското крайбрежие пък субурбанизацията е свързана с развитието на туризма.“, поясни тя. По думите й, неслучайно е и поскъпването на недвижимите имоти в тези зони около големите градове.

По данни на НСИ, от всички, които са променили своето обичайно местоживеене вътре в страната, 49.2% са мъже и 50.8% - жени. По отношение на възрастовата структура с най-голям относителен дял сред преселващите се са лицата от 40 до 59 години (29.6%), следвани от хората на възраст 20 - 39 години - 28.1%.

През 2020 г. двадесет и четири области имат положителен механичен прираст. Най-голям е регистрираният в областите София (63 промила), Перник (26.6 промила), Кърджали (23.2 промила). С намаление на населението в резултат на отрицателния механичен прираст са областите София (столица) (-11.9 промила), Сливен (-2.2 промила), Смолян (-1.7 промила) и Велико Търново (-0.1 промила).

Лицата, които са сменили местоживеенето си от чужбина в България, или потокът на имигрантите, включват български граждани, завърнали се в страната, както и граждани на други държави, получили разрешение или статут за пребиваване в страната. През 2020 г. 37 364 лица са променили своето обичайно местоживеене от чужбина у нас.

Относителният дял на мъжете на този миграционен сегмент е 52%, а на жените - 48%. Сред дошлите да живеят в страната 34.2% са във възрастовата група 20 - 39 години, а 32.3% са на възраст 40 - 59 години. Делът на най-младите имигранти (под 20 години) е 13.6%, а на най-възрастните (на 60 и повече години) - 19.9%.

Най-висок е делът на имигрантите от Турция (24.3%), Германия (9.6%) и Руската федерация (9.3%). Във всички области на страната през 2020 г. имат отрицателен естествен прираст. С най-малки по стойности коефициенти на отрицателен естествен прираст са областите София (столица) (-3.5 промила) и Варна (-5.7 промила).

С най-голямо намаление на населението вследствие на високия отрицателен естествен прираст е област Видин - минус 21.9 промила, следвана от областите Монтана - минус 18.2 промила, и Габрово - минус 18.1 промила. В двадесет и една области населението намалява с над 10 на 1000 души през 2020 г.

Съществено влияние върху броя и структурите на населението в страната оказва и механичният прираст (нетното салдо от външната миграция), който през 2020 г. е положителен - плюс 30 715 души. Той се формира като разлика между броя на заселилите се и изселилите се от страната.

Предварителните данни от последното преброяване, проведено през септември миналата година, сочат, че населените места в страната са 5257, от които 257 са градове и 5000 - села. В градовете живеят 74.13%, или 4 843 175 души, а в селата - 25.7%, или 1 677 139 души.

Най-малка остава област Видин с население 74 хил. души, а най-голяма е област София (столица) с население 1.48 млн. души.

Само столицата увеличава населението си спрямо 2011 г. със 189 хил. души, или с 14.7%. Във всички останали области е регистрирано намаление, като най-малко е то за областите Пловдив (8.3%), Варна и София, съответно по 10%. Най-голямо намаление на броя на населението е регистрирано в областите Добрич и Видин - по 26.3%, и Монтана - с 24.2%.

Според статистиката от 2020 г. В 74 общини с население под 6000 души има едва 4% от населението на страната. На тяхната територия живеят 279 632 души. Над 45% от общините в страната са с население от 6000 до 19 999 души и техният брой е 120. В тях преди последното преброяване са живели малко над 1.353 млн. български граждани.

В 47 от общините, или почти 18% от общия им брой, жителите са между 20 000 и 49 999 души. В населените места включени в тях живеят 1 403 248 души. 15 са общините, в които са регистрирани между 50 000 и 99 999 души, като общата бройка на населението в тях е 1 039 339 души, по данни към края на миналото десетилетие.

В същото време в деветте общини с население над 100 хил. души живеят 41.1% от населението на страната. Най-голяма по население е Столична община (1 308 412), следвана от общините Пловдив (342 048) и Варна (341 516). Най-малката община е Трекляно - 768 души.

Основните фактори, които влияят върху измененията в броя и структурите на населението, са демографските процеси - раждаемост, смъртност и миграция.

Оцени статията:
0/0
Коментирай
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Предложи
корпоративна публикация
Свободна Безмитна Зона – Бургас АД Първокласни мултифункционални складове, митническо агентиране.
Бул Одит ООД Дружество за счетоводни консултации и одит.
РАЙС ЕООД Търговия и сервиз на офис техника.
Резултати | Архив
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Зимна приказка
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Женевски конвенции
Лекарят ми предписа 2 литра вода на ден. Сметнах я в кубчета лед и ми излезе 14 уискита...
На този ден 08.12   1204 г. – Кардинал Лъв посещава българската столица Търново и коронова от името на папа Инокентий III Калоян за крал, а архиепископ Василий получава титлата...
Полезно от Мрежата
7sport.net
Betindex.net