Увредената тъкан на човешкото сърце не може да се регенерира. На нейно място вместо мускулни влакна израства съединителна тъкан, която отслабва работата на един от най-важните човешки органи.

Учени от института Макс Планк за изследване на сърцето и белите дробове в Бад Наухайм търсят начин да възстановят напълно сърдечните функции с помощта на изкуствени сърдечни тъкани. Те са успели да прикачат клетки със сърдечна мускулна тъкан към триизмерна мрежа, създадена с помощта на коприна, произведена от тропическа копринена буба, срещаща се на територията на Индия.

Човешкото сърце е един от най-усъвършенстваните органи в човешкото тяло. Десетилетие след десетилетие то неуморно изпомпва кръв до всички тъкани, които ни изграждат. Тази оптимизация на производителността обаче си има своята висока цена – в процеса на еволюция почти всички механизми за регенерация, с които разполага тялото, са били деактивирани по отношение на сърдечните мускулни клетки. В резултат на това инфарктът е много сериозно изпитание за пациента. След травмата мъртвите сърдечни тъкани са изгубени завинаги, а на тяхно място се образува съединителна тъкан. Затова ако сърдечният удар е сериозен, той може значително да намали качеството на живот на пациента.

В опита си да разработят метод за възстановяване на сърдечните тъкани, учените опитват да отглеждат резервни сърдечни тъкани в лабораторни условия, които впоследствие да бъдат използвани като "кръпки" на повредените участъци и така да заменят съединителната тъкан там, където е необходимо.

Тук основният проблем обаче е създаването на подходящата триизмерна структура, върху която да се поставят въпросните клетки. До момента експерименти са били правени с множество различни тъкани. Всички обаче имали сериозни недостатъци – били прекалено крехки, имунната система ги атакувала или не позволявали на клетките на сърдечния мускул да се захванат добре към мрежата и след това да работят в синхрон.

Възможното решение пред тези проблеми било открито в индийскя град Карагпур в източния щат Западна Бенгалия. Там учени установили, че нишката на местен вид копринена буба (Antheraea mylitta) притежава редица качества, които липсват на останалите материали.

Нейната повърхност има протеинова структура, която спомага за захващането на мускулните клетки. Освен това тя е доста по-груба от другите видове копринени нишки. Това позволява на клетките да се развиват добре върху тъканта и да оформят триизмерни структури, които да бият в синхрон. Така учените създали сърдечен мускул от клетки на плъх, който работел в продължение на 20 дни.

Въпреки обещаващите резултати, клиничните изпитания на новата тъкан върху хора все още не стоят на дневен ред, тъй като досега успехът е постигнат със сърдечна тъкан от плъхове.

За учените все още е проблем да добият достатъчни количества човешки сърдечни клетки, тъй като механизмът на превръщането на стволовите клетки в сърдечни не е достатъчно изяснен. Те се надяват един ден резервните "кръпки" за сърцето да се добиват от стволовите клетки на самия пациент. По този начин ще се избегне имунната реакция на организма, която може да отхвърли тъканта.