На този ден 01.03

86 пр.н.е. г. – Битка при Херонея (86 пр.н.е.): Римляните съумяват да превземат Атина.

317 г. – Константин I провъзгласява сина си Крисп за цезар в Сердика и го изпраща като префект на Галия.

1331 г. – Османският владетел Орхан Гази превзема Никея.

1462 г. – Френската благородничка Шарлот дьо Валоа, дъщеря на крал Шарл VII и неговата метреса Агнес Сорел, сключва брак с граф Жак дьо Брезе.

1555 г. – Нострадамус публикува книгата "Столетия", съдържаща предсказания за събития от европейската история.

1562 г. – Във френския град Васи католици-екстремисти избиват над 1000 хугеноти, което е начало на Религиозната война в тази държава.

1565 г. – В Бразилия е основана колонията Рио де Жанейро.

1700 г. – В Швеция е въведен нов календар, известен като Шведски календар.

1803 г. – Охайо става 17-ият щат на САЩ.

1841 г. – Атанас Иванов открива в Стара Загора взаимно училище, с днешно име СОУ "Иван Вазов".

1845 г. – Президентът на САЩ Джон Тайлър приема законопроект, с който САЩ анексира Република Тексас.

1848 г. – Германска революция 1848/49: Започва Мартенската революция в Баден с окупирането на сградата на баденския парламент в Карлсруе.

1859 г. – Експедицията на английския полярен изследовател Френсис Макклинток достига северния магнитен полюс.

1872 г. – В САЩ е открит Йелоустоун – първият национален парк в света.

1873 г. – Фирмата "E. Remington & Sons" започва производство на първите пишещи машини за масова употреба.

1878 г. – Направено е първото зимно изкачване на връх Ането – най-високият връх в Пиренеите от Роже дьо Монт, Б. Куреж и Б. и В. Паже.

1879 г. – Положен е основният камък на мавзолея костница на руските войни в Разград от княз Александър Дондуков-Корсаков.

1881 г. (стар стил) – Убийството от първомартовци на руския цар и император Александър II.

1896 г. – Анри Бекерел открива радиоактивността.

1912 г. – Създадена е Военната академия "Георги Раковски"

1912 г. – Американецът Албърт Бери извършва първия парашутен скок от самолет.

1921 г. – Съюзниците влизат в Германия, за да я принудят да плаща репарации след Първата световна война.

1932 г. – Основан е уругвайският футболен отбор Данубио от българските имигранти Мигел и Хуан Лазароф.

1932 г. – Създадена е марионетна държава Манджоу-Го от Япония в китайската област Манджурия, която просъществува до 15 август 1945 г.

1934 г. – Крайцерът Аякс е спуснат на вода.

1936 г. – Излиза първият брой на вестник Дневен Труд в София.

1936 г. – Излиза първият брой на списанието Боен подвиг, издавано от Обществото на кавалерите на ордена за храброст.

1941 г. – Втората световна война: Министър-председателят Богдан Филов подписва договора за присъединяване към Тристранния пакт, с което се слага край на политиката на неутралитет и Царство България става съюзник на Нацистка Германия.

1941 г. – В Нашвил (щата Тенеси) започва да излъчва първата УКВ радиостанция.

1943 г. – Подписана е Доломитската декларация.

1945 г. – Саудитска Арабия влиза във Втората световна война на страната на Съюзниците.

1946 г. – Английската централна банка е национализирана заради операция Бернхард.

1947 г. – Започва работа Международният валутен фонд.

1948 г. – Излиза първият брой на списанието Нова македонка.

1950 г. – Студената война: Клаус Фукс е обвинен в шпионаж в полза на Съветския съюз, който се състои в предаване на строго секретни планове на атомната бомба.

1954 г. – САЩ извършват опит с 15-мегатонна водородна бомба на атол Бикини в Тихия океан.

1954 г. – Националисти от Пуерто Рико атакуват сградата на Конгреса във Вашингтон, ранявайки петима членове на парламента.

1961 г. – Президентът на САЩ Джон Кенеди учредява Корпуса на мира.

1966 г. – Съветската космическа сонда Венера 3 се разбива на повърхността на Венера, ставайки първият обект с човешки произход достигнал повърхността на друга планета.

1966 г. – Основан е Централният институт по изчислителна техника.

1973 г. – Състои се премиерата на анимационния филм Паяжината на Шарлот.

1978 г. – Ковчегът с тялото на Чарли Чаплин е откраднат от швейцарско гробище, с цел откуп.

1980 г. – Открит е естественият спътник на Сатурн – Елена.

1982 г. – Спускаемият модул на съветския космически апарат Венера 13 достига повърхността на Венера.

1986 г. – Открит е естественият спътник на Уран – Жулиета – на снимки, заснети от апарата Вояджър 2.

1990 г. – Мамили е обявен за национален парк.

1991 г. – Състои се премиерата на американския филм "Дъ Дорс"

1992 г. – Босна и Херцеговина провежда референдум за отделяне от Социалистическа федеративна република Югославия.

1996 г. – Изстреляна е космическата станция Фрийдъм.

1999 г. – Влиза в сила Отавската конвенция, която забранява използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и предвижда тяхното унищожаване.

2001 г. – Започва официално преброяване на населението в България.

2002 г. – В Испания излиза от обращение националната дотогава валута песета, която е заменена с евро.

2003 г. – Международният наказателен съд встъпва в длъжност в Хага.

2003 г. – Създадена е Комисията за финансов надзор на Република България.

2003 г. – Създадена е Службата за гражданство и имиграция на САЩ.

2007 г. – Закрита е Агенцията за чуждестранна помощ.

2007 г. – Балеарските острови получават автономен статут.

2008 г. – Образуван е Забайкалски край като субект на Руската федерация, след сливането на Читинска област и Агински-Бурятския автономен окръг.

2009 г. – Официално е открито Радио Видин – проект на Българското национално радио.

Родени

1445 г. – Сандро Ботичели, италиански художник († 1510 г.)

1554 г. – Уилям Стафорд, английски икономист († 1612 г.)

1810 г. – Фредерик Шопен, полски композитор († 1849 г.)

1846 г. – Киро Тулешков, български книжовник († 1904 г.)

1858 г. – Васил Данаджиев, български офицер († 1885 г.)

1858 г. – Георг Зимел, немски философ († 1918 г.)

1859 г. – Георги Янков, български военен деец († 1920 г.)

1866 г. – Стоян Пушкаров, български военен деец († 1925 г.)

1871 г. – Йоаким Лептидис, гръцки духовник († 1931 г.)

1875 г. – Жан Огюст Мари Тийо, френски офицер († 1956 г.)

1875 г. – Кирил Пърличев, български революционер († 1944 г.)

1876 г. – Анри дьо Байе-Латур, белгийски дипломат, 3-ти президент на МОК († 1942 г.)

1878 г. – Георги Йорданов, български политик († 1950 г.)

1879 г. – Александър Стамболийски, министър-председател на България († 1923 г.)

1880 г. – Литън Стрейчи, английски писател († 1932 г.)

1881 г. – Александър Кипров, български революционер († 1931 г.)

1886 г. – Оскар Кокошка, австрийски художник († 1980 г.)

1887 г. – Георг-Ханс Райнхарт, германски офицер († 1963 г.)

1897 г. – Сава Гановски, български политик († 1993 г.)

1904 г. – Глен Милър, американски музикант († 1944 г.)

1910 г. – Дейвид Нивън, британски актьор († 1983 г.)

1916 г. – Георги Пачеджиев, български футболист († 2005 г.)

1921 г. – Петър Куцаров, български художник († 2015 г.)

1921 г. – Ричард Уилбър, американски поет († 2017 г.)

1922 г. – Ицхак Рабин, министър-председател на Израел, Нобелов лауреат през 1994 († 1995 г.)

1923 г. – Неделчо Чернев, български режисьор († 2000 г.)

1924 г. – Доналд Слейтън, американски летец († 1993 г.)

1926 г. – Атанас Бояджиев, български композитор († 2017 г.)

1926 г. – Людмила Исаева, българска поетеса († 1991 г.)

1927 г. – Димитър Панделиев, български писател († 1994 г.)

1927 г. – Хари Белафонте, американски актьор

1929 г. – Георги Марков, български писател († 1978 г.)

1939 г. – Цветан Тодоров, български философ († 2017 г.)

1942 г. – Ричард Майърс, американски генерал

1942 г. – Сократ Мойсов, македонски футболист

1943 г. – Георги Китов, български археолог († 2008 г.)

1944 г. – Роджър Долтри, английски музикант (The Who)

1946 г. – Лиляна Димитрова-Тодорова, български езиковед

1947 г. – Дора Христова, български диригент

1949 г. – Виолета Димитрова, български хирург

1952 г. – Мартин О'Нийл, североирландски футболист

1952 г. – Стивън Барнс, американски писател

1954 г. – Рон Хауърд, американски режисьор

1956 г. – Юрий Трутнев, руски политик

1958 г. – Бертран Пикар, швейцарси учен

1963 г. – Томас Андерс, германски рок музикант (Modern Talking)

1964 г. – Пол Льо Гуен, френски футболист

1965 г. – Емил Съндой, румънски футболист

1966 г. – Зак Снайдър, американски режисьор

1967 г. – Францобел, австрийски писател

1969 г. – Хавиер Бардем, испански актьор

1970 г. – Ути Бъчваров, български актьор

1973 г. – Добромир Георгиев, български поет

1974 г. – Мария Манакова, сръбска шахматистка

1974 г. – Ромина Мондело, италианска актриса

1974 г. – Светослав Бърканичков, български футболист

1978 г. – Дженсън Екълс, американски актьор

1983 г. – Алисия, попфолк певица

1983 г. – Даниел Карвальо, бразилски футболист

1983 г. – Джорджие Четкович, черногорски футболист

1983 г. – Станка Златева, българска състезателка по борба

1985 г. – Андреас Отъл, немски футболист

1987 г. – Кеша, американска поп изпълнителка

1989 г. – Карлос Вела, мексикански футболист

1994 г. – Джъстин Бийбър, канадски изпълнител

Починали

589 г. – Свети Давид, патрон на Уелс (* 500 г.)

1383 г. – Амадей VI Савойски, граф на Савоя (* 1334 г.)

1643 г. – Джироламо Фрескобалди, италиански композитор (* 1853 г.)

1697 г. – Франческо Реди, италиански лекар, натуралист и поет (* 1626 г.)

1792 г. – Леополд II, император на Свещената Римска империя (* 1747 г.)

1862 г. – Питър Барлоу, британски математик, (* 1776 г.)

1865 г. – Анна Павловна, кралица на Нидерландия (* 1795 г.)

1875 г. – Матей Преображенски, български възрожденец (* 1828 г.)

1875 г. – Хенри Келет, ирландски хидролог (* 1806 г.)

1878 г. – Сава Геренов, български революционер (* 1852 г.)

1905 г. – Сава Михайлов, български революционер (* 1877 г.)

1911 г. – Якоб Вант Хоф, холандски химик, Нобелов лауреат през 1901 (* 1852 г.)

1914 г. – Иван Кършовски, български революционер (* 1839 г.)

1916 г. – Муне-Сюли, френски артист (* 1841 г.)

1925 г. – Оскар Ленц, германски изследовател († 1848 г.)

1931 г. – Елисей Манов, български обществен деец (* ? г.)

1932 г. – Никола Пасхов, български революционер (* 1862 г.)

1936 г. – Михаил Кузмин, руски писател (* 1871 г.)

1938 г. – Габриеле д'Анунцио, италиански писател (* 1863 г.)

1944 г. – Георги Ликин, български партизанин (* 1889 г.)

1950 г. – Алфред Кожибски, философ семиотик (* 1879 г.)

1964 г. – Петър Романовски, руски шахматист (* 1892 г.)

1971 г. – Иван Снегаров, български историк (* 1883 г.)

1972 г. – Марко Рясков, български икономист (* 1883 г.)

1972 г. – Моше Снех, израелски комунист (* 1909 г.)

1984 г. – Джеки Куган, американски актьор (* 1914 г.)

1991 г. – Едуин Ланд, американски изобретател (* 1909 г.)

1992 г. – Мари Деа, френска актриса (* 1919 г.)

1995 г. – Владислав Листев, телевизионен водещ (* 1956 г.)

1995 г. – Георгес Кьолер, германски биолог, Нобелов лауреат през 1984 г. (* 1946 г.)

1997 г. – Ханс Роберт Яус, германски историк (* 1921 г.)

2006 г. – Александър Фол, български историк (* 1933 г.)

2012 г. – Лучио Дала, италиански поп певец, музикант и композитор (* 1943 г.)

2014 г. – Ален Рене, френски режисьор (* 1922 г.)

Празници

Православна църква – св. Евдокия

Международен ден за борба против ядреното оръжие (отбелязва се по решение на Международната конференция за забрана на атомното и водородното оръжие, състояла се през 1977 г. в Хирошима (Япония)

Международен ден на гражданската защита – Годишнина от създаването през 1972 г. на Международната организация за гражданска защита

Световен ден на котката (в зависимост от конкретната държава, може да се отбелязва и на 8 август)

Босна и Херцеговина – Ден на независимостта (от Югославия, 1992 г., национален празник)

България – Баба Марта#mce_temp_url#

Италия – Матроналии – В чест на Юнона Луцина – покровителка на майчинството

Румъния – Марцишор (Mărţişor)

Уелс (Великобритания) – Ден на Свети Давид (национален празник)

Швейцария – Ден на републиката

Wikimedia