На този ден 03.04
1265 г. – Битка при Ившам: Симон дьо Монфор е разгромен и убит, а папа Климент IV предоставя на Шарал д'Анжу права за организиране на кръстоносен поход.
1860 г. – На Великден в цариградската църква Свети Стефан при църковната служба епископ Иларион Макариополски не споменава името на Вселенския гръцки патриарх; Българската православна църква се отделя от фанариотската вселенската патриаршия.
1879 г. – Учредителното събрание избира София за столица на Княжество България.
1910 г. – Осъществено е първото изкачване на най-високия връх в Северна Америка – Маккинли.
1917 г. – Владимир Ленин пристига в Петроград след заточението, което поставя началото на Болшевишкото управление в руската революция.
1922 г. – Йосиф Сталин е избран за Генерален секретар на ЦК на КПСС.
1933 г. – Четирима англичани с два двуплощника извършват първия полет над Еверест (Джомулунгма).
1939 г. – Втората световна война: Хитлер се разпорежда за разработването на Операция Вайс за нападение над Полша.
1942 г. – Втората световна война: Японската армия започва масирани атаки срещу американските войски.
1948 г. – Американският президент Хари Труман подписва Плана Маршал, съгласно който на 16 страни от Европа e отпусната помощ в размер на 6 милиарда долара за възстановяване след Втората световна война.
1966 г. – Съветският космически апарат Луна 10 влиза в орбита около Луната, като става първият изкуствен спътник на друго небесно тяло.
1973 г. – В Ню Йорк е направено първото обаждане от мобилен телефон.
1975 г. – Боби Фишер отказва шахматна среща срещу Анатоли Карпов, в резултат на което Карпов получава титлата Световен шампион по шахмат.
1976 г. – Във Франция се провежда първата церемония по връчване на наградите "Цезар" за постижения в областта на киното.
1984 г. – Ракеш Шарма става първият индийски космонавт.
1986 г. – IBM показват PC Convertible, техният първи преносим компютър.
1990 г. – БКП се преименува на Българска социалистическа партия.
1990 г. – IX народно събрание гласува законите за изборите, за политическите партии, за закриване на Държавния съвет на НРБ и замяната му с председател (президент) на Републиката и негов заместник, като избира Петър Младенов за председател (президент) на Република България.
1992 г. – 36 Народно събрание приема нов Закон за поземлената собственост и частното стопанисване на земята в България, който изисква връщането на земята "в реални граници".
2000 г. – БНТ излъчва ужасяващи кадри от войната в Чечения във вечерните новини от "По света и у нас". Вследствие на това НСРТ глобява БНТ, а екипът, работил същата вечер и водещата Милена Милотинова са временно понижени. Милотинова репортерства в новините, запазва рейтинг и е реабилитирана като водеща на новините на 8 декември същата година, но вече работи с екипа на редакторката Нина Спасова.
2011 г. – Българската православна църква канонизира за светци новомъчениците от Ново село и Батак, дали живота си за християнската вяра по време на Априлското въстание.
Родени
1367 г. – Хенри IV, Крал на Англия († 1413 г.)
1783 г. – Уошингтън Ървинг, американски писател († 1859 г.)
1797 г. – Бартелеми Дюмортие, белгийски ботаник и политик († 1878 г.)
1841 г. – Херман Фогел, немски астроном († 1907 г.)
1859 г. – Александру Авереску, румънски политик († 1938 г.)
1873 г. – Ян Янски, чешки невролог († 1921 г.)
1880 г. – Ото Вайнингер, австрийски философ († 1903 г.)
1884 г. – Иван Йончев, български поет († 1918 г.)
1885 г. – Борис Вилкицки, руски хидрограф († 1961 г.)
1896 г. – Юзеф Чапски, полски художник († 1993 г.)
1898 г. – Мишел дьо Гелдерод, белгийски драматург († 1962 г.)
1900 г. – Михаил Люцканов, български певец († 1989 г.)
1903 г. – Пиеро Пасторе, италиански футболист и киноартист († 1968 г.)
1903 г. – Петер Хухел, немски поет († 1981 г.)
1909 г. – Роберт Щилмарк, руски писател († 1985 г.)
1911 г. – Майкъл Уудръф, английски хирург († 2001 г.)
1911 г. – Николай Бошнаков, български военен летец († 1948 г.)
1921 г. – Георги Мицков, български поет († 2002 г.)
1924 г. – Марлон Брандо, американски актьор († 2004 г.)
1930 г. – Хелмут Кол, Канцлер на Германия († 2017 г.)
1934 г. – Джейн Гудол, английска зооложка
1934 г. – Христофор Тзавелла, български поет, писател и фолклорист († 2018 г.)
1936 г. – Виктор Вълков, български политик
1942 г. – Мария Желева, първа дама на България (1990 – 1997) († 2013 г.)
1942 г. – Уейн Нютън, американски актьор
1945 г. – Атанас Щерев, български лекар и политик
1948 г. – Ханс-Георг Шварценбек, немски футболист
1948 г. – Яп де Хоп Схефер, холандски политик
1949 г. – Александър Томов, български борец
1956 г. – Йордан Митков, български щангист
1958 г. – Алек Болдуин, американски актьор
1961 г. – Еди Мърфи, американски актьор
1968 г. – Вени Марковски, интернет пионер
1968 г. – Себастиан Бах, канадски музикант (Скид Роу)
1969 г. – Клотилд Куро, френска актриса
1970 г. – Дитмар Дат, немски писател
1972 г. – Добромир Митов, български футболен треньор
1973 г. – Джейми Бамбър, британски актьор
1978 г. – Томи Хаас, немски тенисист
1980 г. – Иван Спахиев, български футболист
1985 г. – Леона Люис, британска певица
1986 г. – Аманда Байнс, американска актриса
Починали
1682 г. – Бартоломео Естебан Мурильо, испански художник (* 1618 г.)
1849 г. – Юлиуш Словацки, полски поет (* 1809 г.)
1862 г. – Джеймс Кларк Рос, британски полярен изследовател (* 1800 г.)
1868 г. – Франц Адолф Бервалд, шведски цигулар и композитор (* 1796 г.)
1897 г. – Йоханес Брамс, германски композитор (* 1833 г.)
1927 г. – Васил Попов, български анархист (* 1879 г.)
1941 г. – Пал Телеки, министър-председател на Унгария (* 1879 г.)
1950 г. – Курт Вайл, американски композитор от немски произход (* 1900 г.)
1966 г. – Батиста Пининфарина, италиански автомобилен дизайнер (* 1893 г.)
1991 г. – Греъм Грийн, английски писател (* 1904 г.)
1998 г. – Зина Юрданова, българска художничка (* 1904 г.)
2000 г. – Милко Бобоцов, български шахматист (* 1931 г.)
2010 г. – Иван Балсамаджиев, български актьор (* 1953 г.)
2010 г. – Йожен Тер'Бланш, защитник на белите в РЮА (* 1941 г.)
