1 януари 2011 година – по план тогава в Европейския съюз трябва да влезе в сила директива за урегулиране дейността на всички алтернативни инвестиционни фондове. Ако, разбира се, Европейският парламент и Съветът на министрите постигнат консенсус по въпроса.

Директивата за регулиране на алтернативните инвестиционни фондове е замислена като отговор на глобално ниво на световната финансова криза. Предложението дойде от страна на ЕК и в момента проектодирективата се разглежда в Комитета по икономически и монетарни въпроси към ЕП. Към първоначалното предложение са направени близо 800 поправки, научи Econ.bg, но основата остава – създаване на юридически инструмент, който да позволява на националните регулаторни органи да контролират поемането на риск от мениджърите на алтернативните инвестиционни фондове и да се предпазват инвеститорите.

Сред основните изисквания, които се дискутират, са въвеждане на минимално количество капитал за действие при рискови операции, периодична проверка на капиталите, т.е. максимална прозрачност в полза на инвеститорите. Уникалното в случая е, че така предложената директива контролира дейността на мениджърите на фондовете, а не самите фондове. Под ударите на директивата ще попадат алтернативни фондове с минимален капитал 100 млн. евро, като дори ако такъв фонд бъде разделен на по-малки структурни единици и се управлява от едно ръководство, то пак ще бъде субект на регулация.

"Паспорт" за хедж фондове

Различията между ЕП и Съвета, обаче, не са малко и поставят под въпрос възможността да се приеме ефективна директива. Според мнозинството в ЕП контролът трябва да се осъществява на паневропейско ниво и да засяга дори фондове, които са регистрирани извън територията на страните-членки на ЕС, но са управлявани от мениджър, действащ в ЕС – например инвестиционен фонд с регистрация на Каймановите острови се управлява от ръководство, действащо в Лондон. При такива случаи и при изцяло чужди фондове т.е. регистрирани и управлявани извън ЕС, но искащи да развиват дейност в Европа, мнозинството в ЕП предлага да се създаде т.нар. паспорт.

Този документ съдържа редица минимални изисквания за прозрачност на дейност и капитали на съответния фонд, за да може той да оперира в ЕС. От Съвета не са съгласни с тази позиция и желаят първо отделните страни-членки да решават дали да разрешат на даден фонд да действа в границите им съгласно минималната база в паспорта и второ, по-важно дори – като цяло да се регулират само фондове, които са регистрирани и се управляват от територията на ЕС. Позицията на Съвета дори позволява на отделна страна-членка да забрани изцяло дейността на алтернативни инвестиционни фондове на територията си, макар това към момента да изглежда много малко вероятно.

Регулацията може да отблъсне инвеститорите

Основното противоречие е ясно, но за да е пълен хаосът към момента има и редица дребни спънки както между ЕП и Съвета, така и между политическите групи в ЕП. Третата по големина партия в ЕП в лицето на АЛДЕ се опасява, че при регулация и на регистрирани извън ЕС фондове ще има отблъскване на инвеститори. Засилената регулация и бюрокрация ще води не до разсейване на риск, а до концентрация, защото ще се намалят играчите на пазара и ще останат само най-големите и мощните фондове, които при липсата на конкуренция ще се стремят да налагат все по-голяма хегемония с поемане на повече риск, изтъкват евродепутати от АЛДЕ.

Групата предлага новата директива да контролира само алтернативни инвестиционни фондове, които действат през граница т.е. оперират в най-малко две страни. Иска се и по-голям контрол над пенсионните фондове, които да бъдат ограничавани при рискова игра, за да не се стига до залагане на социални бомби. Поставя се под съмнение и идеята да се регулират всички видове алтернативни фондове и за пример се дава често срещано публично-частно партньорство в германските общини, които редовно създават съвместно с частния бизнес и използват алтернативни инвестиционни фондове, за да имат средства за градоустройство. С новата директива подобни фондове трудно ще изпълняват изискванията в ЕС, опасяват се от някои евродепутати.

Към днешна дата нерешените въпроси са много. Но до месец се очаква ЕП да гласува проектодирективата в пленарна зала и да стане ясно окончателната позиция на едната от двете законодателни институции в ЕС. Ще има ли допълнителна законова защита срещу лудориите на финансовия сектор или ще бъде му бъдат окачени тежки окови, които да пречат на развитието му и на икономическия растеж – предстои да разберем през тази година.