Бившият служител на Министерството на финансите на САЩ Неел Кашкари, който ръководеше програмата за финансова помощ на банките (т.нар. bailout), при която в тях беше инжектирана ликвидност от страна на държавата, посочи в новата си роля на президент на Федералния резерв на Минеаполис, че регулаторът в страната трябва да намери начини за разцепването на големите банки, предаде Bloomberg. Според него по този начин централната банка ще засили защитите на икономиката срещу последващи рецесии. Освен разцепването на банките, Федералният резерв на Минеаполис ще търси начини за затягане на регулациите върху тях, допълни още Каршкари.

Според него регулаторите трябва да сериозно да разгледат опцията за разцепването на най-големите финансови институции и инжектирането в тях на „толкова много капитал, че буквално да не могат да фалират“, като същевременно ливъриджът на банките трябва да се облага с данъци, за да се заздрави системата. Това може да се постигне само посредством ново законодателство посочва президентът на Федералния резерв на Минеаполис.

„Най-големите банки все още са твърде големи, за да фалират, и продължават да предизвикват сериозен риск за нашата икономика“, коментира Кашкари в първата си публична реч, откакто получи поста президент на Федералния резерв на Минеаполис. В миналото той ръководеше програмата за изкупуване на проблемни активи (Troubled Asset Relief Program), чиито размер достигна 700 милиарда долара.

Бившият служител на финансовото министерство на страната изтъкна, че рисковете, на които е изложена икономиката на САЩ от банките, са идентични с рисковете от една атомна централа, като според него ще се наложи отново правителството да оказва ликвидна подкрепа в случай на нова системна криза. „Цената за обществото от това да се остави един атомен реактор да се разтопи е астрономическа“, посочи Кашкари. „Предвид тази цена, правителствата ще направят каквото могат, за да стабилизират реактора, преди да изгубят контрол“, допълни още той.

Макар че идеите на Кашкари са изключително популярни сред някои демократи, включително и кандидата за президент Бърни Сандърс, те не съвпадат с възгледите на председателя на Федералния резерв Джанет Йелън, според която разцепването на големите банки е ненужна и твърде драматична стъпка. Същевременно тази политика едва ли ще успее да премине през контролирания от републиканците конгрес на САЩ.

Въпреки това Кашкари не е единственият сред ръководителите на Федералните резерви на страната с подобни възгледи относно политиките срещу твърде големите банки. Бившият президент на Федералния резерв на Далас Ричард Фишър предложи те да се „преструктурират в множество по-малки организации“, а председателят на Федералния резерв на Сейнт Луис Джеймс Бълард издига тезата, че максималният размер на отделните банки трябва да бъде регулиран до опеределено съотношение на активите им спямо брутния вътрешен продукт на страната.