Тричленен състав на Върховния административен съд потвърди решение на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/ за налагане на санкции на "Топлофикация София", съобщиха от съда.

Съдът потвърди решение на КЗК, с което на "Топлофикация София" за извършени нарушения по Закона за защита на конкуренцията са наложени имуществени санкции в размер на 300 000 лв. Нарушението се състои в неправомерно спиране на топлоснабдяването. Глоба от 150 000 лв. беше наложена заради нарушение, състоящо се в искане собственикът на отдаден под наем имот да заплаща задълженията на наемателя - титуляр по партидата. Съдът намали размера на санкцията от 150 000 лв. на 75 000 лв., информира Агенция "Фокус".

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред петчленен състав на ВАС.

КЗК се е самосезирала след публикации в редица медии и получени сигнали от граждани, според които "Топлофикация София" е предприела мерки по преустановяване подаването на топла вода и топлоенергия към жилищни сгради на територията на София поради просрочени за повече от два месеца задължения от потребителите, неправилно формира сметките им при свалени радиатори и липса на топломери, вменява задължение на наемодателя да заплаща консумираната от наемателя топлинна енергия, при положение, че последният е титуляр по партидата и др.

След проведеното проучване, с оспореното решение КЗК е приела за установено, че като единствен участник на съответния продуктов и географски пазар топлофикационното дружество е предприятие с господстващо положение по смисъла на ЗЗК и е извършила две нарушения на забраната за злоупотреба с него - неправомерно спиране на топлоснабдяването и искане собственикът на отдаден под наем имот да заплаща задълженията на наемателя.

Съдът приема, че жалбата на Топлофикация София е неоснователна. Правилно КЗК е констатирала, че дружеството притежава господстващо положение на пазара. Тричленният състав на ВАС е категоричен, че прекъсването на топлоснабдяването в жилищни сгради, в които наред с потребителите с натрупани парични задължения, има и редовни платци, които по този начин се лишават от ползване на услугата, е незаконосъобразно. Безспорно е, че потребителите в сградите със спряно топлоснабдяване са имали натрупани парични задължения за продължителен период от време, но само по отношение на 20 от тях неиздължеността е 100 %, т.е. лишени от услугата се оказват и изрядните потребители.

При това положение, освен че прекъсването на подаването на топлинна енергия е крайна мярка, която е допустимо да бъде приложена само при положение, че са изчерпани всички останали възможности за уреждане на отношенията между страните във връзка с изплащане на дължимите суми за предоставената услуга, използването й е абсолютно неправомерно спрямо изправните потребители, пише в мотивите на съда. Освен това, в случая КЗК е установила и неспазване на регламентирания ред за уведомяване на длъжниците, както и неизчакване да изтече срокът за доброволно плащане преди спиране на топлоподаването на цялата сграда.

Съдът приема, че е налице и второто нарушение, констатирано от КЗК - искане собственикът на отдаден под наем имот да заплаща задълженията на наемателя. Но доколкото осъществяването му е установено за един изолиран случай, без доказателства налагането на нелоялни търговски условия и предявяването на претенции за солидарна отговорност между наемател и наемодател да е широко застъпена практика, съдът намира, че размерът на наложената имуществена санкция е завишен и трябва да бъде намален до размер между минималния и средния, предвиден в закона, а именно - 75 000 лв.