52-годишният лекар и антрополог Джим Йон Ким бе избран за президент на Световната банка. Американецът от корейски произход победи другия претендент - нигерийския финансов министър Нгози Оконджо-Ивеала. Решаващи за вота се оказаха гласовете на САЩ, Япония, Канада, на близките до американския политически курс страни от Западна Европа, както и някои индустриализиращи се страни.
Третият кандидат – колумбийският финансов министър Хосе Антонио Окампо, се отказа, посочвайки, че процесът е станал прекомерно политически. Впоследствие той обяви своята подкрепа за Оконджо-Ивеала.
За пръв път в историята на институцията имаше кандидатура, която да се противопостави на американската хегемония. Вотът беше оспорван заради вота на развиващите се страни - Бразилия и Южна Африка подкрепиха Оконджо-Ивеала, а Китай и Индия – Йон Ким.
Новият президент на Световната банка ще встъпи в длъжност на 1 юли на мястото на Робърт Зелик. Той ще има 5-годишен мандат, съобщава "Ройтерс".
В свое изявление Ким посочва, че ще се бори за успешната политика на Световната банка в сферата на устойчивото развитие, ще „даде гласност на развиващите се страни“ и ще сложи „приоритет на прозрачните решения с доказана същност пред идеологиите“.
Оконджо-Ивеала поздрави новия президент и изрази мнението, че възможност за борба е довела до „важни победи“ за развиващите се страни. Въпреки това тя наблегна на факта, че има още много работа, за да се намали хегемонията на САЩ в организацията.
Веднага след победата на Ким, президентът Барак Обама бе критикуван от експерти, че изборът му е неадекватен за нуждите на увеличаващите силата си страни със среден доход, които все още са засегнати от бедността, но търсят иновативни начини за финансирането на своето развитие. От САЩ отговориха, че процесът по кандидатурите и избора на нов президент е стриктно отворен и прозрачен. Редица развиващи се страни обаче подложиха на съмнение факта, че кандидатите са били преценени според националностите им, а не според качествата.
За разлика от предишните управляващи Световната банка, Ким не е политик, банкер или дипломат. Американецът е ръководил катедра в Харвард, отдела за ХИВ/СПИН в Световната здравна организация (СЗО), неправителствената организация „Партньори в здравеопазването“ и не на последно място – колежа Дартмут в САЩ. Фокусът на неговата дейност открай време е падал на осигуряването на качествено и по-достъпно здравеопазване за развиващите се страни.
Индустриализиращите се икономики открай време се борят за по-активни позиции в двете водещи финансови институции – Световната банка и Международния валутен фонд (МВФ). В последните години тенденцията се засилва. По традиция СБ се оглавява от американски кандидат, а МВФ – от западноевропеец.
Поредното проявление на желанието на развиващите се страни за по-дейно участие в световната политика бе отказът на бразилския финансов министър Гуидо Мантега страната му да вкара във МВФ допълнителни средства, които да бъдат оползотворени за омекотяване на ефектите от еврокризата. Той посочи, че няма да направи това, докато не види ясна позиция на институцията, която да е фокусирана на осъществяването на реформи при кандидатурите и избора на президент.