Европейските средства по почти всички оперативни програми за следващия програмен период (2014 – 2020 г.) са по-малко, отколкото парите, отпуснати от Европейската комисия (ЕК) за настоящата рамка (2007-2013 г.). Това заяви вицепремиерът и министър на правосъдието Зинаида Златанова на пресконференция след днешното редовно заседание на кабинета, предаде Агенция "Фокус".

По думите ѝ съзнателно все още не се представят данните от сегашния и от предстоящия програмен период, "за да няма сравнение от типа "кой, кога, колко и къде е сгрешил".

"Не ми се иска европейските фондове да бъдат поле за политически битки, защото и да са така, нищо добро не би последвало", коментира вицепремиерът. Тя призова всички участници в процеса да работят за това България да усвои малкия ресурс, с който разполага, така, че да се възползва максимално от него и там, където средствата са най-необходими.

Общият размер на средствата, които трябва да се разпределят между отделните програми, е над 6 млрд. евро. Тази сума изключва техническата помощ, задължителния резерв от 7% и средствата за механизма за свързване на Европа. Допълнително са средствата за развитие на селските райони в размер на 2,078 млрд. евро и за морско дело и рибарство в размер на 127 млн.евро. В тези суми не са включени директните плащания за земеделските производители.

На днешното заседание министрите приеха проект на Споразумението за партньорство на България, очертаващо помощта от европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) през следващия програмен период – 2014-2020 г.

Стратегическите приоритети на страната ни при използването на еврофондовете са общо четири, информира правителствената пресслужба. Това са: образование, квалификация и заетост; научни изследвания, иновации и ивестиции; свързаност и „зелена“ икономика; добро управление и достъп до качествени обществени услуги.

В документа е формулирано и едно стратегическо териториално изменение, свързано с политиките за местното развитие според спецификите на териториите (градове, селски райони, райони с туристически потенциал и др.) и допълнително териториално изменение на секторните политики (здравна, образователна, социална и т. н.) при програмирането, приложимо в различна степен за всички приоритети за финансиране, допълват от МС.

Първият вариант на проекта беше изпратен на Европейската комисия (ЕК) този април. Той обаче беше върнат с няколко забележки, припомни Зинаида Златанова, цитирана от БТА. Основните подобрения са в сферите на земеделието и рибаството и аквакултурите, посочи тя пред журналисти след днешното заседание.

Поставен е акцент върху образованието и науката като ключови фактори за растеж, добави вицепремиерът.

Приетото споразумение ще послужи като основа за провеждане на технически консултации с ЕК. Окончателният вариант може да бъде представен за одобрение, едва след като влезе в сила Регламентът за определяне на общоприложими разпоредби за ЕСИФ и след окончателното одобрение от Европейския парламент на Многогодишната финансова рамка за следващия програмен период.