Събраният и предоставен научен материал е изключително ценен не само за разгадаване на някои непознати до този момент на науката археологични точки, но и за цялостното развитие на дисциплината в европейски мащаб. Това каза научният ръководител на изследванията на Перперикон проф. Николай Овчаров, който днес представи археологическите находки, намерени от екипa му в областта. Темата на пресконференцията беше: "Изключително научно откритие - на Перперикон е намерено липсващото звено в историята на траките!". В срещата взеха участие доц. Красимир Лещаков, доц. Лазар Нинов и д-р Здравко Димитров.
Според екипа сведенията дават изключително ценна информация за случили се преди векове събития на територията на Египет, Палестина и Сирия. Специалистите диференцират 2 големи епохи, границата между които е през XI в. пр. Хр. - късната бронзова епоха и тази на масираното тракийско присъствие.
Втората епоха е изключително ценна от археологическа гледна точка. Тя се характеризира с динамични варварски преселения, в следствие на които настъпва разрушаване на глобалната система на Източната цивилизация. Този период е известен за науката като "Тъмните векове" (Dark ages). Именно за този период информацията, която дава Перперикон, е изключително ценна, обясни проф. Овчаров. Учените установяват, че Перперикон съдържа най-характерните белези на изчезналата в резултат на варварските преселения цивилизация, за която в момента почти няма информация в световната археология.
Самият Перперикон е разположен на площ от 12 кв. км в Източните Родопи. За сравнение, Троя се е простирал на площ от 7-8 декара, допълни Овчаров. Той подчерта факта, че в момента учените изследват само северните склонове на местността, а южните "остават за поколенията", тъй като е необходимо предварително да бъде изсечена обширната гориста местност.
На пресконференцията бяха представени и редица от ценните находки в Перперикон. Въз основа на намерените каменните отломки, археолозите изказаха предположението, че траките са играели на игри с гадаене и са изучавали астрономията - нещо, което е било характерно за Египет преди хилядолетия.
Екипът е попаднал и на място, което не е изследвано до този момент от науката. В района на "северната кула" на Перперикон, на дълбочина 3–3,50 метра археолозите са намерили различни керамични съдове, които дават информация, че през този период между Перперикон и островите от Средиземноморието съществуват търговски взаимоотношения. До момента само една малка част от тези ценни находки са обработени.
На базата на находките учените са склонни да говорят за развитие на т.нар. "източносредиземноморска храмова икономика", характерна за Късно-бронзовата епоха, каза проф. Овчаров.
Намерените съдове дават информация не само за технологията на производството си, но и за още един съществен детайл - за разлика от днес, когато едва ли всички знаят кой съд в кой район е разпространен, в изследваната епоха хората са имали точни наблюдения за разпространението на керамиката, т.е можем да говорим за своеобразна обществена културна приемственост на предметите.
На територията на Перперикон са намерени златни рудници, които е възможно да са попълвали хазната на Римската империя. Това е предположение, което тепърва ще бъде изследвано от учените, заяви д-р Здравко Димитров.
Така че, Перперикон може да се превърне освен в културен и храмов център, и в обект на сериозни залежни находки. Това е една от дилемите, пред които са изправени изследователите на културното ни археологическо съкровище.
Eкипът ни се състои от 12 души, които работят и произвеждат новини не само за обществеността, но и за научните институти, археологическите центрове, изследователите в Софийския университет и БАН, сподели проф. Овчаров.
