90% от потребителите биха искали да управляват по-добре парите си. Това сочат резултатите от проучване, проведено наскоро от ING Group

Това, което пречи на повечето от тях да го правят, е, че или не знаят откъде да започнат, или не знаят откъде да получат необходимата информация. Изследването, в което са участвали над 5 000 души от 10 страни в Европа, САЩ, Латинска Америка и Азия, измерва финансовата грамотност на потребителите и как тяхната финансова интелигентност ("FQ") се отразява на нагласите, поведението и емоционалното благосъстояние на запитаните. Отговорите на респондентите определят принадлежността им към един от четири профила на финансова грамотност: отличен, добър, основен и слаб.

Тестът за финансова грамотност показва, че 63% от участниците имат основна финансова грамотност, т.е. съвсем начални познания в областта на финансите. Хората от тази група се стремят да приложат на практика базови финансови концепции като спестяване за пенсиониране и спестяване за кризисни ситуации. По-малко от 60% от потребителите спестяват за годините след пенсиониране, като този показател варира за различните страни. Например едва 44% от запитаните от Испания спестяват за пенсия срещу 79% от респондентите от Индия - доказателство за сериозни различия в културата на страните.

Универсалната житейска мъдрост, на която ни учат от малки, е: „не харчи повече пари, отколкото имаш". Въпреки това над 55% от запитаните са изтеглили заем, а 25% не успяват да се вместят в бюджета си. Като допълнение, проучването показва, че една трета от отговорилите нямат заделени средства за кризисни ситуации и не са подготвени да покрият неочакван разход от 1000 евро. Потребителите в Индия са най-добре подготвени за финансова криза, докато респондентите от САЩ имат най-слаба подготовка.

Проучването разкрива наличието на връзка между финансовата грамотност на човека и неговото емоционално здраве. По-грамотните финансово хора по-често изпитват чувство на щастие, и обратно - по-неграмотните във финансово отношение, както и тези със заеми, по-често са подложени на силни отрицателни емоции, свързани със страх, вина и срам.

Проучването показва още, че като цяло мъжете имат по-висока финансова култура от жените, а младите хора показват по-високи резултати. Азиатските потребители са много по-запознати с финансите и показват най-силно желание да учат повече.

Доколко финансово грамотни са българите и къде попадат в международен план по този показател ще бъде ясно през месец февруари, когато ще приключи проучване на ING в България, съобщават от финансовата институция.