Публикувано в Сиела Норми, 26.03.2010 г.
В чл. 24 ЗА са изброени дейностите, които влизат в кръга на адвокатската професия: устни и писмени консултации и становища по въпроси на правото; изготвяне на всякакви книжа - молби, тъжби, заявления, жалби и други, свързани с възложената от клиента работа; представителство на доверителите и подзащитните и защита на правата и законните им интереси пред органите на съдебната власт, административните органи и служби, както и пред физически и юридически лица.
За това, че законодателят държи на престижа на адвокатската професия и на сериозността на защитната и представителната й функция е показателен чл. 29, ал. 1 ЗА, според който пред съда, органите на досъдебното производство, административните и други служби в страната адвокатът е приравнен със съдията по отношение на дължимото му уважение и му се дължи съдействие като на съдия. Ако на адвоката при или по повод упражняване на професията не е оказано дължимото съдействие и уважение, Адвокатският съвет по негово искане или по свой почин оправомощава един от членовете на колегията да извърши проверка на случая заедно с представител на съда, органа на досъдебното производство или на административния орган или служба. Адвокатският съвет уведомява писмено ръководителя на съда, на органа на досъдебното производство или на административния орган или служба за случая и за определяне на представител, който да участва в проверката. Ръководителят е длъжен в 7-дневен срок да посочи своя представител. Ако в този срок не е определен представител, адвокатският съвет извършва проверката само чрез своя представител (чл. 29, ал. 2, 3 и 4 ЗА). Въз основа на доклада за проверката, ако прецени, че е налице виновно поведение, адвокатският съвет прави предложение за образуване на дисциплинарно производство срещу съдията, прокурора, следователя, дознателя, разследващия полицай или за налагане на дисциплинарно наказание на длъжностното лице от ръководителя на административния орган или служба. Налагането или отказът да се наложи дисциплинарно наказание не е пречка адвокатът да търси отговорност по общия ред (чл. 30, ал. 1 и 2 ЗА). От друга страна съгл. чл. 9 ЗА адвокатът полага клетва, че чрез поведението си при упражняване на професията си ще проявява уважение към съда и органите на властта.
Не може да бъде адвокат: осъденият като пълнолетен на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер; лице, поставено под запрещение или страдащо от душевна болест, която представлява трайна пречка за упражняване на адвокатската професия. Не може да бъде адвокат и лице, което: е търговец, управител в търговско дружество и изпълнителен директор на акционерно дружество (3); е държавен служител; работи по трудово правоотношение, освен ако е преподавател по правни науки във висше училище или научен сътрудник по правни науки в научен институт; е освободено от длъжност съдия, прокурор или следовател при условията на чл. 129, ал. 3, т. 5 К или е дисциплинарно уволнено от длъжност съдия по вписванията, държавен съдебен изпълнител, юрисконсулт и дознател и разследващ полицай с висше юридическо образование ако не са изтекли две години от датата на освобождаване от длъжност; е лишено от правоспособност като нотариус или частен съдебен изпълнител - за срока на лишаването (чл. 5 ЗА).
Предвидено е също така, че народните представители, преподавателите по правни науки във висшите училища и научните сътрудници по правни науки в научните институти се вписват и упражняват адвокатската професия, без да напускат работата или длъжността си.
Макар че колегиите са районирани (вж. т. ІХ от настоящата статия), вписването на адвоката в списъка на съответната адвокатска колегия не го ограничава в упражняване на адвокатската практика само в района на тази колегия. Той може да практикува в цялата страна, да се явява пред всички районни, окръжни, апелативни съдилища в република България, както и пред ВКС и ВАС. Адвокатът е длъжен да има кантора в населеното място в района на адвокатската колегия, чийто член е (4); да води списък на делата, по които е довереник или защитник, и да пази книжата по тези дела в продължение на 5 години от приключването им (чл. 47, ал. 1 ЗА). Съгласно чл. 24, ал. 2 ЗА пред ВКС и ВАС страните могат да бъдат представлявани и защитавани само от адвокат, който има най-малко 5-годишен юридически стаж (5). Не е необходимо обаче този адвокат да е вписан в Софийска адвокатска колегия, макар че седалището на ВКС и ВАС е в София. Необходимо и достатъчно е да има посочения стаж и да е вписан в списъка на коя и да е адвокатска колегия в страната.
В адвокатурата могат да работят и младши адвокати и адвокатски сътрудници. Съгл. чл. 20, ал. 1 ЗА правоспособен юрист с юридически стаж под две години, който отговаря на изискванията по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 5 ЗА, спрямо когото не съществуват пречки по чл. 5 ЗА, може да бъде вписан като младши адвокат въз основа на решение на адвокатския съвет. Кандидатът за младши адвокат подава молба по реда на чл. 6, ал. 1 и 2 ЗА до адвокатския съвет, като прилага съответните документи. Решението и мълчаливият отказ за вписване подлежат на обжалване по реда на чл. 7 ЗА. Младшият адвокат полага клетва по реда на чл. 9, ал. 1 и 2. Младшият адвокат има правата и задълженията на адвокат с посочените в ЗА ограничения. Той може да представлява и защитава страни по дела в районните съдилища и по същите дела в окръжните съдилища, а заедно с друг адвокат - и по първоинстанционни дела в окръжните съдилища. Към адвокатските колегии се създава регистър на младшите адвокати. След вписване в регистъра по ал. 7 ЗА и в Единния регистър на младшите адвокати при ВисАС на младшия адвокат се издава карта (чл. 20, ал. 2 - 8 ЗА).
Съгл. чл. 20, ал. 9 ЗА след изтичане на две години младшият адвокат придобива правата на адвокат, освен ако не са възникнали пречките по чл. 5 ЗА и му се издава карта на адвокат.
Съгл. чл. 21 ЗА назначените по трудов договор от адвокатите и адвокатските дружества сътрудници имат право на достъп до досиетата на делата и преписките, образувани от органите на съдебната власт и административните органи, по които техните работодатели са упълномощени да представляват интересите на клиентите си. Те могат да си водят бележки по досиетата и да изискват да им бъдат направени копия от представените по делата документи и доказателства. Адвокатските сътрудници се вписват в специален регистър към адвокатската колегия. Вписването се прави по молба на адвоката или адвокатското дружество до адвокатския съвет. След вписването адвокатският съвет издава карта на адвокатските сътрудници. Органите на съдебната власт и административните органи са длъжни да оказват съдействие на адвокатските сътрудници при изпълнение на техните задължения срещу представяне на картата. Адвокатските сътрудници нямат право да преупълномощават трети лица с правата си по този закон.
Стриктното тълкуване на чл. 3, ал. 2 и чл. 24 ЗА може да бъде основа за извода, че лице, което не е вписано в списъка на съответната адвокатска колегия, не може да извършва коя и да е от изброените в чл. 24 ЗА правни услуги, макар че в ЗА няма изрична норма, в която да постановява тази забрана. Самият законодател е допуснал в други закони дейности, включени в чл. 24 ЗА, да се упражняват от лица, които не са адвокати по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗА. Адвокатската защита не е задължителна в българския граждански процес. Процесуални представители по пълномощно по граждански дела могат да бъдат юрисконсултите и други служители с юридическо образование при учрежденията, предприятията, юридическите лица и едноличния търговец (чл. 32, т. 3 ГПК); други лица, предвидени в законите (чл. 32, т. 4 ГПК) (6). Освен това съгласно чл. 22 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, ако му е възложено от страните, нотариусът може във връзка с нотариалните производства да изготвя и да проверява проекти за документи, да дава устни и писмени консултации, да посредничи за изясняване волята на страните, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, както и да бъде изпълнител на завещание или управител на имущество.
С новия ЗА от 2004 г. се установи задължение за адвокатите да се застраховат за времето на своята професионална дейност за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на техните задължения, а за адвокатското дружество да застрахова поотделно всеки от съдружниците си (чл. 50, ал. 1 ЗА).
Минималното задължително застрахователно покритие по застраховките се определя от Висшия адвокатски съвет (7).
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗА гражданин на чужда държава, придобил адвокатска правоспособност съгласно законодателството на страната си, може да се яви пред органите на съдебната власт на РБ като защитник или повереник на гражданин на своята държава по определено дело заедно с български адвокат в случаите, когато това е предвидено в договор между българската и съответната чужда държава, или на основата на взаимност, като предварително направи искане за това пред председателя на ВисАС. Чуждестранният адвокат подава молба до председателя на ВисАС, в която посочва името на лицето, което ще представлява, номера на делото и пред кой орган на съдебната власт ще го представлява, името на българския адвокат, с който ще се яви, като прилага удостоверение за адвокатска правоспособност съгласно законодателството на своята държава, издадено преди не повече от три месеца. Председателят на ВисАС се произнася с мотивирано решение в 7-дневен срок от постъпване на молбата. Решението, с което се отказва молителят да бъде допуснат като защитник или повереник на свой съгражданин пред орган на съдебната власт, може да се обжалва в 14-дневен срок от узнаването пред ВКС.
Съгласно чл. 11 ЗА гражданин на държава - членка на ЕС, придобил адвокатска правоспособност съгласно нейното законодателство, може да упражнява адвокатска професия на територията на РБ под формата на еднократно оказване на съдействие и защита или при трайно установяване на територията на РБ.
Съгл. чл. 12, ал. 1 ЗА при еднократно оказване на съдействие и защита чуждестранният адвокат е равнопоставен на българския адвокат и е длъжен да използва наименованието, под което упражнява адвокатската професия в държавата, в която е придобита адвокатската правоспособност. 3а осъществяване на представителство пред орган на съдебната власт чуждестранният адвокат е длъжен да представи удостоверение от ВисАС за наличието на адвокатска правоспособност в държавата, в която е придобита. Удостоверението се издава след предоставяне на доказателства за тази правоспособност по реда на чл. 10 ЗА и посочване на съдебен адрес и представител за връчване на съобщения и призовки на територията на РБ (чл. 12, ал. 2 ЗА). Когато по българското законодателство процесуално представителство се осъществява задължително от адвокат, чуждестранният адвокат може да предприема действия по процесуално представителство само съвместно с български адвокат. Чуждестранният адвокат може да използва кантора на територията на РБ. В този случай той е длъжен да уведоми ВисАС (чл. 12, ал. 3 - 5 ЗА).
Съгл. чл. 13 ЗА чуждестранният адвокат може да се установява трайно на територията на РБ за упражняване на адвокатска дейност под наименованието в държавата, в която е придобита адвокатската правоспособност, след вписване в Единния регистър на чуждестранните адвокати. ВисАС се произнася по молбата с мотивирано решение. Решението на ВисАС, с което се отказва вписване в Единния регистър на чуждестранните адвокати, подлежи на обжалване по реда, предвиден в чл. 7, ал. 4 - 7 ЗА. ВисАС извършва вписването в Единния регистър на чуждестранните адвокати, упражняващи адвокатска професия под наименованието в държавата, в която е придобита адвокатската правоспособност, на територията на адвокатската колегия в 14-дневен срок от влизане в сила на решението за вписването. В посочения срок ВисАС уведомява компетентния орган на държавата, в която е придобита адвокатската правоспособност, за извършеното вписване на чуждестранния адвокат в Единния регистър на чуждестранните адвокати.
Съгл. чл. 14 ЗА чуждестранният адвокат, практикуващ под наименованието в държавата, в която е придобита адвокатската правоспособност, може да извършва представителство на доверителите и подзащитните и защита на правата и законните им интереси пред органите на съдебната власт, административните органи и служби, както и пред физически и юридически лица само съвместно с български адвокат.
Съгл. чл. 15 ЗА след тригодишно действително и непрекъснато упражняване на адвокатска професия под наименованието в държавата, в която е придобита адвокатската правоспособност, или след успешно полагане на приравнителен изпит чуждестранният адвокат има право да поиска вписване в адвокатска колегия в РБ. Вписването в адвокатска колегия дава на чуждестранния адвокат права на български адвокат.
Съгл. чл. 19 ЗА временното или окончателното отнемане на документа за правоспособност на чуждестранния адвокат от компетентния орган в държавата, в която той е придобил адвокатска правоспособност, автоматично води до лишаване на чуждестранния адвокат от правото да упражнява адвокатска професия в РБ. Чуждестранният адвокат е длъжен да представя ежегодно до месец март актуализиран документ, удостоверяващ качеството му "адвокат" в държавата, в която е придобита адвокатската правоспособност.
Изглежда, че с цитираните норми българският законодател е сметнал, че е изпълнил ангажимента си към ЕС за имплантиране на нормите на Директива 77/249/ЕИО (9) и Директива 98/5/ЕС във вътрешното право (вж. бел. 1) (10). В информационния бюлетин на Европейската комисия (11) обаче е посочено, че "Комисията е предприела мерки за отстраняване на някои пречки за свободното движение на услуги в България във връзка с разпоредби от националното законодателство, които ограничават свободното движение на адвокати, и адвокатски кантори от ЕС в България, като една от посочените причини е несъобразяването на изискването на Директива 98/5/ЕС българските адвокати и адвокатите от други държави - членки да се ползват с еднакви права за упражняване на своята дейност (вж. и т. І, бел. 1 и т. ХІІІ от настоящата статия).
На процесуалното представителство чрез адвокат законодателят гледа като на доверителен характер. Затова адвокатът има право да преупълномощава друг адвокат с правата по първоначалното пълномощно само със съгласието на доверителя или подзащитния (чл. 25, ал. 4 ЗА).
При или по повод воденето на дела адвокатът не може да си служи със средства и похвати, които имат за цел създаване на неоправдани пречки с оглед изискванията на закона и на адвокатската етика (чл. 40, ал. 4 ЗА). Адвокатът не може да бъде повереник или защитник на страна по дело, ако е бил съдия, съдебен заседател, прокурор или следовател по това дело или ако такъв е бил негов съпруг, роднина по права линия без ограничение, по съребрена до четвърта степен и по сватовство до трета степен (чл. 43, ал. 2 ЗА). Той не може да представлява или да защитава едновременно и двете страни по делото, както и да приема едно и също дело от едната и от другата страна последователно, освен когато те нямат противоречиви интереси и са дали своето съгласие. Той не може да представлява или да защитава една от страните и тогава, когато по същото дело е давал съвети на другата страна (чл. 43, ал. 3 ЗА). Съдружниците адвокати не могат да представляват или да защитават и двете страни (чл. 43, ал. 4 ЗА). Адвокатът не може лично или чрез подставено лице или със скрит пълномощник да сключва сделки със своя доверител относно предмета на делото (чл. 46 ЗА)(12).
За своя труд адвокатът получава възнаграждение, което се определя въз основа на сключен писмен договор с клиента (Чл. 36, ал. 2 ЗА и чл. 1 от Наредба № 1 на ВисАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения - ДВ. бр. 64 от 2004 г., изм. ДВ. бр. 2 от 2009 г.). При липса на писмен договор размерът на възнаграждението се определя от адвокатския съвет по реда на чл. 36, ал. 3 от ЗА (чл. 2, ал. 2 - изм. ДВ. бр. 2 от 2009 г. - от Наредба № 1 на ВисАС; чл. 36, ал. 3 ЗА). Определеното в договора възнаграждение трябва да е справедливо и обосновано и не може да бъде по-ниско от предвидения в наредбата минимален размер за съответния вид работа (чл. 36, ал. 2 ЗА). Адвокатите могат да оказват безплатна правна помощ на: материално затруднени лица и на лица, които имат право на издръжка (чл. 38, ал. 1, т. 1 и 2 ЗА), както и на близки и роднини и на друг юрист (чл. 38, ал. 2, т. 3 ЗА). В тези случаи при уважаване на иска съдът с решението определя възнаграждението на адвоката съгласно наредбата на ВисАС и осъжда другата страна да го заплати. Определеното възнаграждение не може да бъде по-ниско от предвидения минимален размер за съответния вид работа (чл. 38 ЗА).
Адвокатът не може да се откаже от поетата защита, освен ако стане невъзможно да изпълнява задълженията си по независещи от него или други уважителни причини. В тези случаи той е длъжен да уведоми доверителя си, за да може той да организира защитата си (чл. 35, ал. 1 ЗА) и не дължи връщане на полученото възнаграждение (чл. 35, ал. 2 - 3 ЗА). Съгл. чл. 26 ЗА доверителят може по всяко време да оттегли пълномощията си от адвоката. При неоснователно оттегляне на пълномощията адвокатът има право на възнаграждение в пълен размер, а при основателно оттегляне се дължи възнаграждение само за положения труд.
Когато съдебното производство бъде прекратено по вина на адвоката, без да може производството да продължи пред съд, друг орган или арбитраж, адвокатът дължи връщане на изплатеното възнаграждение независимо от другите последици (чл. 35, ал. 4 ЗА). Когато се постигне доброволно уреждане на спора или делото приключи със спогодба, помирение или споразумение между страните, внесеното възнаграждение не се връща (чл. 35, ал. 5 ЗА).
Съгл. чл. 8, ал. 1 ЕКА адвокатът може да осведомява обществеността за данните относно неговата професионална дейност, които са вписани в адвокатския регистър. Адвокатът може да предоставя информация за професионалната си дейност чрез различни средства за масово осведомяване, електронни средства за комуникация или по друг начин, доколкото се спазват изискванията на ал. 1.
В чл. 8, ал. 3 ЕКА са установени забрани адвокатът да: рекламира своята дейност; прави сравнение с други адвокати относно качеството на адвокатската си работа, обема и успеха на практиката си, размера на адвокатското си възнаграждение; обещава постигането на конкретни резултати; обявява имената на свои клиенти. Адвокатът или негов съдружник не може да предлага услугите си на бъдещ клиент лично, чрез посредник или по друг начин, освен в случаите, когато адвокатът има семейна, роднинска или предходна професионална връзка с лицето. Адвокатът не може да привлича клиенти чрез използването на посредници (чл. 8, ал. 4 ЕКА). Съгл. чл. 8, ал. 5 ЕКА разпоредбите по ал. 1 - 3 се отнасят и до изработването на брошури, бланки, табели и визитни картички.
Близки до забраните по чл. 20 - 23 ЗА (вж. т. V от настоящата статия), но по-широко формулирани са забраните по чл. 13 ЕКА. Съгл. чл. 13, ал. 1 ЕКА адвокатът не може да съветва, да представлява или да действа от името на две или повече страни по един и същи въпрос, ако му е известно, че съществува противоречие в интересите им. В случаите, когато съществува риск от възникване на противоречие в интересите, адвокатът е длъжен да уведоми всички заинтересувани страни и да получи съгласието им преди да поеме ангажимент да ги представлява (чл. 13, ал. 2 ЕКА). При възникване на противоречия в интересите на клиентите, адвокатът е длъжен да се опита да ги помири, а в случай на неуспех да преустанови даването на съвети, оказването на съдействие и осигуряването на защита или процесуално представителство в конкретния случай. Адвокатът е длъжен да откаже защитата на нов клиент, ако съществува риск за нарушаване на изискванията за поверителност спрямо предишен клиент или ако сведенията, които адвокатът е придобил при или по повод воденето на делата на предишен клиент, биха дали неоправдано предимство. Тази разпоредба се прилага и в случаите, когато информацията е получена от адвоката при упражняване на предходна дейност като държавен служител, съдия, прокурор, следовател, дознател, нотариус или юрисконсулт. Адвокатът отказва даване на съвети, оказване на съдействие, защита или процесуално представителство на клиент, когато има риск да възникне противоречие с личните интереси на адвоката или с интересите на негови близки, както и в случаите, когато след поемането на възложената работа възникне такова противоречие. Когато адвокат упражнява професията в сдружение или сътрудничество по ЗА, разпоредбите по чл. 13, ал. 1 - 5 ЕКА се прилагат по отношение на всички адвокати - съдружници или сътрудници (чл. 13, ал. 3 - 6 ЕКА). По този начин се цели да се осигури необходимата степен на безпристрастност на адвоката, да се избегнат рисковете за увреждане на различните клиенти, а и да се гарантира престижа на професията.
Колегиалността изисква отношения на доверие и сътрудничество между адвокатите в интерес на клиента и за избягване на ненужни процеси, както и въздържане от всяко поведение, което вреди на репутацията на професията (чл. 25, ал. 1 ЕКА). Адвокат, който поема представителството или защитата на клиент на друг адвокат, следва да се увери, че отношенията между клиента и неговия колега са уредени, без да носи каквато и да е отговорност за неуредени възнаграждения или други сметки. В случай че тези изисквания не могат да бъдат спазени поради необходимост от предприемане на бързи действия в интерес на клиента, новоупълномощеният адвокат уведомява предишния адвокат за това (чл. 31 ЕКА).
За неизпълнение на задълженията си адвокатът и младши адвокатът носят дисциплинарна отговорност (чл. 131 ЗА). Дисциплинарно нарушение е всяко виновно неизпълнение на задълженията по ЗА, ЕКА, на наредбите на ВисАС и на решенията на адвокатските съвети и общите събрания, както и: нарушаване на адвокатската тайна; пропуски, причинили накърняване на правата и законните интереси на клиента; системна небрежност или очевидно невежество при изпълнение на професионалните задължения; лично пряко рекламиране на професионалната си дейност, извършено в нарушение на този закон уговаряне на възнаграждение от клиенти, по-ниско от предвиденото в наредбата на Висшия адвокатски съвет за съответния вид работа освен в случаите, когато в този закон и в наредбата е предвидена такава възможност; приемане и осъществяване на правна помощ не по установения от закона ред; укриване на важни обстоятелства при приемането за адвокат; системно неизпълнение на задълженията като член на управителен, контролен или дисциплинарен орган на адвокатурата; нарушаване на професионалната етика, морала и колегиалността спрямо други адвокати или адвокатски сдружения; уронване на престижа и достойнството на професията и нарушаване на професионалната етика и морала (чл. 132 ЗА) (13).
Дисциплинарно производство се образува с решение на адвокатския съвет или на ВисАС при писмено съобщение от държавни органи, юридически или физически лица, както и авторски публикации в медиите, в които се съдържат достатъчно данни за извършено дисциплинарно нарушение. Анонимното донесение не е законен повод за образуване на дисциплинарно производство (чл. 136, ал. 1 и 2 ЗА). Дисциплинарният съд (вж. т. Х от настоящата статия) заседава в състав: председател и двама членове, като старшинството на членовете се определя от продължителността на адвокатския стаж (чл. 98, ал. 1 ЗА). Дисциплинарният съд разглежда делото с участието на обвинителя, дисциплинарно обвинения адвокат и заинтересованото лице. Неявяването на дисциплинарно обвинения адвокат не е пречка за разглеждане на делото (чл. 139, ал. 1 ЗА). Допустими са всички доказателства от значение за делото (чл. 139, ал. 5 ЗА). Дисциплинарно обвиненият адвокат има право на адвокатска защита (чл. 139, ал. 4 ЗА). Дисциплинарният съд се произнася с решение, с което налага дисциплинарно наказание на адвоката или го оправдава, което се постановява след тайно съвещание с мнозинство на членовете на състава, участвали в заседанието. Никой от членовете на дисциплинарния състав не може да се въздържи от гласуване. Член на състава, който не е съгласен с мнението на мнозинството, подписва решението, като мотивира отделно своето несъгласие (чл. 140 ЗА). Решението може да се обжалва от страните в 14-дневен срок от произнасянето му чрез дисциплинарния съд до Висшия дисциплинарен съд, който разглежда делото в състав от председател и четирима членове в едномесечен срок от образуването на делото (чл. 130, 141 ЗА). Решението на Висшия дисциплинарен съд по жалбата е окончателно (арг. от чл. 130, ал. 2 ЗА). На Висшия дисциплинарен съд като първа инстанция са подсъдни дисциплинарните дела, образувани срещу членове на адвокатските съвети, на контролните съвети и дисциплинарните съдилища на колегиите, на Висшия адвокатски съвет, на Висшия контролен съвет и на Висшия дисциплинарен съд (чл. 129, ал. 1 ЗА). Висшият дисциплинарен съд разглежда като втора инстанция жалбите срещу решенията на дисциплинарните съдилища при адвокатските колегии (чл. 129, ал. 2 ЗА). Решенията му като първа инстанция подлежат на обжалване чрез Висшия дисциплинарен съд до ВКС в 14-дневен срок от постановяването им (чл. 130, ал. 2 ЗА) (вж. и т. ХІV от настоящата статия).
Общото събрание се състои от адвокатите, вписани в регистъра на адвокатската колегия (чл. 80, ал. 1 ЗА). Общите събрания са редовни и извънредни (чл. 80, ал. 2 ЗА). Редовното Общо събрание се свиква ежегодно в последната събота и неделя на месец януари (чл. 81, ал. 1 ЗА). То се провежда, ако присъстват лично или са представлявани 2/3 от членовете на колегията. Решенията се вземат с обикновено мнозинство (чл. 81, ал. 4 - 5 ЗА). Редовното Общо събрание изслушва отчета за дейността на адвокатския съвет през отчетната година и взема решения по него; разглежда доклада на контролния съвет; изслушва и разглежда отчета на дисциплинарния съд; приема бюджета на съвета на колегията за следващата финансова година; определя броя на членовете на адвокатския съвет, контролния съвет, дисциплинарния съд и избира адвокатски съвет, председател на адвокатския съвет, контролен съвет, дисциплинарен съд и председател на дисциплинарния съд; избира делегати за общото събрание на адвокатите от страната; взема решения за разпореждане с недвижими имоти на адвокатската колегия (чл. 82 ЗА).
Извънредно общо събрание се свиква по решение на адвокатския съвет, на контролния съвет или по писмено искане на 1/3 от членовете на колегията. То се свиква от адвокатския съвет и се провежда по реда, определен за свикване и провеждане на редовно общо събрание (чл. 83 ЗА). Решенията на общото събрание подлежат на обжалване пред ВисАС. Жалбата за отмяна се подава в двуседмичен срок от деня на вземане на решението (чл. 85, ал. 1 ЗА).
Адвокатският съвет (15): ръководи работата на адвокатската колегия; свиква общите събрания и изпълнява техните решения; следи за изпълнението на бюджета на адвокатската колегия; организира и провежда изпита за кандидати за адвокати и младши адвокати и вписва адвокатите и младшите адвокати; води регистрите на адвокатите, на младшите адвокати, на адвокатските дружества, на адвокатските сътрудници и на чуждестранните адвокати, допуснати да упражняват адвокатска професия в РБ под наименованието в държавата, в която е придобита адвокатската правоспособност; защитава професионалните права, честта и достойнството на членовете на колегията; следи за изпълнение на задълженията на членовете на колегията; възбужда и поддържа дисциплинарно преследване срещу членове на колегията, като определя за всеки случай обвинител от списък, приет от него; следи за извършване на адвокатска дейност от лица, които не са адвокати; посредничи за решаване на спорове между адвокати и между адвокати и клиенти; управлява и стопанисва имуществото на адвокатската колегия и се разпорежда с движими вещи; ръководи и осъществява дейността за повишаване професионалната квалификация на адвокатите; утвърждава щата на служителите към адвокатския съвет и определя техните възнаграждения; определя комисии в помощ на дейността си; приема кандидатурите за членове и председател на адвокатския съвет, за членове и председател на дисциплинарния съд и членове на контролния съвет и обявява списъка им не по-късно от 14 дни преди датата на общото събрание; председателят определя комисия от членове на адвокатския съвет, която съгласно изискванията на закона изготвя окончателен списък на кандидатите, който се поставя на видно място в адвокатския съвет не по-късно от 14 дни преди датата на общото събрание; участва в организирането на правната помощ по реда на ЗПП; свиква и организира общото събрание на колегията; определя размера на месечната вноска, дължима от адвокатите към колегията; осъществява и други функции, определени от закона; регистрира адвокатските сдружения и организира вписването им в единния регистър (чл. 89 ЗА).
За председател на адвокатския съвет се избира адвокат, който има най-малко 15 години юридически стаж (чл. 91, ал. 1 ЗА). Ако няма кандидат, отговарящ на изискването по ал. 1, за председател може да бъде избран и адвокат с не по-малко от 10 години юридически стаж (чл. 91, ал. 2 ЗА). Председателят на адвокатския съвет: представлява адвокатската колегия; организира и ръководи цялостната дейност на адвокатския съвет; свиква и председателства заседанията на адвокатския съвет (чл. 92 ЗА). При отсъствие на председателя той се замества от заместник-председателя. Заместник-председателят или секретарят се заместват по избор от членовете на адвокатския съвет. Ако председателят напусне адвокатския съвет, нов председател се избира в едномесечен срок от извънредно общо събрание (чл. 93 ЗА).
Контролният съвет следи за правилното упражняване на бюджета и стопанисването на имуществото на адвокатската колегия, за което изготвя и изнася доклад пред общото събрание. Контролният съвет има право да упражнява и текущ контрол, като при констатирани нарушения изготвя доклад до ВисАС. Членовете на контролния съвет могат да участват в заседанията на адвокатския съвет със съвещателен глас (чл. 95 ЗА).
На дисциплинарния съд на адвокатската колегия като първа инстанция са подсъдни дисциплинарните дела, образувани по възбудени срещу членове на адвокатската колегия дисциплинарни обвинения (чл. 97 ЗА).
ВисАС е юридическо лице със седалище София и се състои от 15 основни и 10 резервни членове (чл. 117, 118, ал. 1 ЗА). Той издава наредбите, възложени му със ЗА и приема Етичния кодекс на адвоката. По въпроси от текущата си дейност, както и в случаите, предвидени в закон, ВисАС се произнася с решение (чл. 121 ЗА). Той свиква и провежда общото събрание на адвокатите от страната, изпълнява неговите решения и дава отчет пред него; определя встъпителните и годишните вноски на адвокатите за бюджета на ВисАС въз основа на продължителността на адвокатския стаж; се произнася по жалби срещу избори на органи на адвокатски съвети; се произнася по жалби срещу решения на общи събрания на адвокатската колегия и срещу решения на адвокатски съвети; се произнася по жалби срещу решения на адвокатските съвети относно допускането до изпит на адвокати и младши адвокати и срещу отказа за вписване в единните регистри; изготвя образци за документи и книжата на адвокатските колегии и адвокатските съвети, които се водят от адвокатските съвети, и образци на протоколите на избирателната комисия и изборното бюро; поддържа единните регистри на адвокатите, на младшите адвокати и на адвокатските дружества; води Единния регистър на чуждестранните адвокати, на които е признато правото да се явяват като защитници пред български съд; организира център за обучение на адвокати и определя условията и програмите за обучение за повишаване на квалификацията им; управлява и стопанисва имуществото на Висшия адвокатски съвет; дава становище по проекти за нормативни актове и прави предложения за усъвършенстване на действащото законодателство; прави предложения до председателя на ВКС за издаване на постановления и тълкувателни решения и изготвя становища по тях; приема щата и определя възнагражденията на служителите; осигурява и одобрява разходите, свързани с дейността на Висшия контролен съвет и Висшия дисциплинарен съд (чл. 122 ЗА). Решенията на Висшия адвокатски съвет са задължителни за адвокатите и органите на адвокатурата (чл. 122, ал. 2 ЗА).
Висшият контролен съвет се състои от петима членове. Той извършва проверки на финансовата дейност на ВисАС и контролира дейността на контролните съвети на адвокатските колегии и се отчита пред общото събрание на адвокатите от страната (чл. 127 ЗА).
Висшият дисциплинарен съд се състои от 15 членове (чл. 128, ал. 1 ЗА). На него като първа инстанция са подсъдни дисциплинарните дела, образувани срещу членове на адвокатските съвети, контролните съвети и дисциплинарните съдилища на колегиите, на ВисАС, на Висшия контролен съвет и на Висшия дисциплинарен съд. Той разглежда делата в състав от председател и четирима членове. Делата срещу членове на ВисАС, Висшия контролен съвет и Висшия дисциплинарен съд се разглеждат от 7-членен състав. Решенията на Висшия дисциплинарен съд като първа инстанция подлежат на обжалване пред ВКС в 14-дневен срок от произнасянето им (чл. 129, 130 ЗА).
а) Една от тях е т. нар. адвокатско съдружие, което е обединяване дейността на адвокати и адвокатски дружества чрез договор за съдружие. Към отношенията между тях се прилагат правилата за дружеството по чл. 357 - 364 от ЗЗД (18), доколкото в ЗА няма специални норми. В договора се посочват и пределите на обединението (чл. 52 ЗА). Тъй като по българското право гражданското дружество не е юридическо лице, не е правен субект, то не може да носи отговорност. Освен това процесуалното представителство по граждански дела, когато то е от адвокат, се осъществява лично от упълномощения адвокат (чл. 32, т. 1 ГПК). Той не е представител на адвокатското съдружие, а на клиента, който е страна по делото, и ако в конкретната си дейност адвокатите-съдружници извършват нарушения, е твърде съмнително дали може да се реализира отговорност и на останалите адвокати от адвокатското дружество.
С договора за съдружие могат да се сдружават адвокати и адвокатски дружества, вписани в регистрите на различни адвокатски колегии. Договорът се сключва в писмена форма и се регистрира в адвокатския съвет. В договора се посочва задължително общ адрес на съдружниците, който има значение и на съдебен адрес (чл. 52, ал. 2 - 3 ЗА). Договорът има действие след регистрирането му в адвокатския съвет. В случаите, в които договорът е сключен между адвокати от различни адвокатски колегии, в него се посочва адвокатският съвет, който ще извърши регистрацията му (чл. 53 ЗА). Съгл. чл. 55 ЗА сдружените адвокати и адвокатски дружества не могат да представляват общи клиенти с противоречиви интереси. Прекратяването на договора за съдружие, приемането и напускането на адвокат или адвокатско дружество се регистрират в адвокатския съвет (чл. 56 ЗА).
б) Втората форма на съвместно упражняване на адвокатската професия, въведена за първи път със ЗА от 2004 г., е адвокатското дружество. Съгл. чл. 57, ал. 1 ЗА адвокатите могат да образуват адвокатско дружество. Адвокатското дружество е юридическо лице. В него не могат да членуват лица, които не са адвокати, а един адвокат не може да бъде съдружник в повече от едно адвокатско дружество. Предвидена е забрана адвокатското дружество и съдружниците в него да представляват клиенти, които имат противоречиви интереси (чл. 57, ал. 2 - 4 ЗА).
Съгл. чл. 58 ЗА адвокатското дружество се учредява с договор между двама или повече адвокати. Договорът се сключва в писмена форма и съдържа: наименование на дружеството; имената и адресите на канторите на адвокатите - съдружници; седалището и адреса на дружеството; предмет на дейност; вида и размера на вноските на всеки съдружник и оценката за непаричните вноски; начина на разпределение на приходите и разходите; начина на управление и представителство на дружеството; условията за приемане на нови съдружници; условията за напускане на съдружници; основанията за изключване на съдружник; основанията за прекратяване на дружеството; начина на ликвидация на дружеството.
В наименованието на дружеството се вписват думите "адвокатско дружество" и имената на един или няколко съдружници. Във всички книжа на дружеството, включително и пълномощните пред съда, задължително се вписват имената на всички съдружници. В наименованието на адвокатското дружество не могат да се използват други думи и имена освен имената на съдружниците (чл. 59 ЗА).
Съгл. чл. 60 ЗА ако съдружниците са вписани в една адвокатска колегия, седалището на дружеството трябва да е в населено място в нейния район. Адресът на адвокатското дружество е в населеното място, в което е управлението на дейността му в района на колегията. В същото населено място трябва да се намира и кантората на поне един адвокат съдружник. В районите на други колегии дружеството може да открие кантори. Те подлежат на вписване в регистъра на адвокатските дружества (чл. 60, ал. 2 - 4 ЗА).
Адвокатското дружество се вписва от адвокатския съвет в регистър с решение въз основа на заявление, подписано от всички адвокати, сключили учредителния договор. Отказът на адвокатския съвет да впише дружеството подлежи на обжалване от всеки съдружник в 14-дневен срок от деня на получаването на съобщението чрез посочения в учредителния договор управителен съвет или управител на дружеството пред ВисАС. ВисАС разглежда жалбата в едномесечен срок с призоваване на жалбоподателите. Решението на ВисАС подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок по реда на чл. 7, ал. 7 ЗА (чл. 61 ЗА).
Съгл. чл. 62 ЗА към окръжните съдилища се води регистър на адвокатските дружества, като адвокатското дружество се вписва в регистъра при окръжния съд по неговото седалище въз основа на писмено заявление на управителния съвет или управителя. Дружеството възниква като юридическо лице от момента на вписване в регистъра на решението на съда за учредяване на адвокатското дружество. Действията на учредителите, извършени от името на адвокатското дружество преди вписването му в окръжния съд, пораждат права и задължения само за лицата, които са ги извършили, и преминават по право върху адвокатското дружество от момента на възникването му. Регистърът е публичен.
Съгл. чл. 64 ЗА членуването в адвокатско дружество не ограничава адвоката съдружник за самостоятелно упражняване на адвокатската професия, ако друго не е предвидено в договора. В това му качество той има всички права и задължения съгласно закона.
За защита и представителство пред съда, органите на досъдебното производство, административните органи и служби, физическите и юридическите лица клиентът упълномощава дружеството. Управителят на дружеството преупълномощава един или няколко съдружници. Доверителят има право да избира и да упълномощава адвокат за процесуално представителство независимо от това, че договорът е сключен с адвокатско дружество (чл. 71 ЗА).
В чл. 72 ЗА е предвидено, че всеки съдружник отговаря лично за вредите, причинени на клиента. Дружеството отговаря солидарно със съдружника до размера на направените вноски. Дружеството сключва застраховка за професионална отговорност на своите членове съгласно чл. 50 ЗА.
Както се посочи, адвокатите не могат да бъдат управители, но могат да бъдат съдружници в ООД, акционери в АД, кооператори в кооперация (вж. т. ІІ от настоящата статия). Преди приемането на новия ЗА от 2004 г. не бяха редки случаите, в които се създаваха ООД, АД или кооперации, в чийто предмет на дейност бяха включени правни консултации и друга правна помощ, които по смисъла на чл. 8 от предишния ЗА бяха включени в адвокатската дейност (19). Голяма част от тези дружества и кооперации продължават да съществуват и сега при действието на новия ЗА от 2004 г., въпреки че, както се отбеляза, той вече изрично допуска създаването на адвокатски дружества, които не са нито търговски дружества, нито кооперации и въпреки, че посочените субекти осъществяват адвокатска дейност по смисъла на чл. 24 от сега действащия ЗА.
в) Третата форма на съвместно упражняване на адвокатската професия по ЗА е сключването на договори между адвокати и адвокатски дружества. Съгл. чл. 76 ЗА адвокат или адвокатско дружество може да сключи договор за сътрудничество с друг адвокат или адвокатско дружество. С договора се уговаря извършването на определена правна работа или се поема съвместно работа по определени дела. Съгл. чл. 77, ал. 1 ЗА адвокат или адвокатско дружество може да сключи писмен срочен или безсрочен договор с друг адвокат за постоянна работа срещу определено възнаграждение. Ако друго не е уговорено в договора, възнаграждението се дължи месечно. В случаите, когато договорът предвижда и явяване пред съд, упълномощаването на адвоката се извършва от адвоката или адвокатското дружество, сключили договора. В този случай възложителят извършва преупълномощаване със съгласието на клиента. За договора по чл. 77, ал. 1 ЗА намират приложение разпоредбите на договора за поръчка. Във всички случаи договорът по ал. 1 се прекратява с едномесечно писмено предизвестие (чл. 77, ал. 2 - 4 ЗА).
г) Често срещана в практиката, останала нерегулирана от новия ЗА форма на обединяване на адвокатите е ползването на общ офис с цел икономии за наем на помещение, телефон и други консумативи. В тези случаи адвокатите се споразумяват да работят самостоятелно, но да ползват общ офис с разпределяне на общите разноски (наем, телефон, осветление, отопление, секретар и др.). Струва ми се, че с оглед на забраната по чл. 57, ал. 4 ЗА съдружието следва да се разбира в по-широк смисъл, а именно, че включва и фактическото съдружие, в т.ч. и когато то е само за съвместното ползване на един и същи офис.
В Директива 98/5/ЕС е взето предвид обстоятелството, че поради икономически и професионални съображения, в Общността се налага тенденцията за съвместна практика на адвокати, включително под формата на сдружаване; поради което упражняването на съвместна практика в държавата - членка по произход не следва да се използва като претекст за недопускане или затрудняване на адвокатите от такава група да се установят в приемащата държава - членка (т. 15 от мотивите на Директива 98/5/ЕС).
В чл. 11 от Директива 98/5/ЕС са регламентирани правилата за съвместна практика. Когато се допуска съвместна практика на адвокати под професионалното звание в приемащата държава -членка, по отношение на адвокатите, които желаят да практикуват под това звание или да бъдат вписани от компетентния орган, се прилагат следните разпоредби:
1. Един или повече адвокати от една и съща група (22), които практикуват под професионалното звание по произход в приемащата държава - членка, могат да упражняват професионалната си дейност в клон или в представителство на тяхната група в приемащата държава - членка.
2. Всяка държава - членка разрешава на двама или повече адвокати от една и съща група или от една и съща държава -членка по произход, които практикуват на нейна територия под професионалното звание по произход, достъп до форма на съвместна практика. Ако приемащата държава - членка разрешава на своите адвокати да избират измежду няколко форми на съвместна практика, същите тези форми трябва да са достъпни и за горепосочените адвокати.
3. Приемащата държава - членка приема необходимите мерки за допускане на съвместна практика и:
a) между няколко адвокати от различни държави - членки, които практикуват под професионалното звание по произход;
б) между един или повече адвокати, посочени в буква а), и един или повече адвокати от приемащата държава - членка.
Условията и редът, по който посочените в чл. 11 от Директива 98/5/ЕС адвокати упражняват предвидените в този текст форми на съвместна практика в приемащата държава - членка, се уреждат от законите, правилниците и наредбите на приемащата държава - членка.
Адвокат, който желае да практикува под професионалното звание по произход, трябва да уведоми компетентния орган на приемащата държава - членка за обстоятелството, че е член на група в своята държава - членка по произход, и предоставя всички необходими данни за тази група (чл. 11, ал. 4 от Директива 98/5/ЕС).
Съгл. чл. 12, ал. 1 от Директива 98/5/ЕС независимо от условията и реда, по който адвокатите практикуват в приемащата държава - членка под професионалното звание по произход, те могат да използват фирмата на всяка група, в която членуват в своята държава - членка по произход. Приемащата държава - членка може да поиска освен посочената в първа алинея фирма, да се посочат правният статут на групата в държавата - членка по произход и/или имената на членовете на групата, които практикуват в приемащата държава - членка.
Съгл. чл. 13 от Директива 98/5/ЕС с оглед да се улесни прилагането на настоящата директива и да се предотврати злоупотребата при прилагането на нейните разпоредби, единствено с цел да се заобиколят приложимите разпоредби в приемащите държави - членки, компетентният орган на приемащата държава - членка и компетентният орган на държавата - членка по произход работят в тясно сътрудничество и си оказват взаимопомощ.
В нарушение на чл. 16 и чл. 11 от Директива 98/5/ЕС ЗА няма в изрични текстове, в които да се регламентират условията и редът за упражняване на предвидените в чл. 11 от Директива 98/5/ЕС форми на съвместно упражняване на адвокатска дейност на адвокати, които са придобили тази правоспособност в друга държава - членка и упражняват адвокатска дейност в Република България под съответното професионално название за адвокат в държавата по произход, както и предвидената в чл. 12 от Директива 98/5/ЕС възможност такъв адвокат да използва фирмата на групата, в която членува в държавата по произход. Българският ЗА обаче предвижда: а) адвокатите могат да се сдружават само чрез български адвокатски съдружия или български адвокатски дружества; б) Съдружници в българските адвокатски дружества могат да бъдат само български адвокати или чуждестранни адвокати от Европейския съюз, които имат права на български адвокати, а именно: които са вписани в Единния регистър на чуждестранните адвокати в България и упражняват адвокатската професия повече от 3 години или положат приравнителен изпит, след което те имат право да бъдат вписани в адвокатска колегия в Република България. По този начин се възпрепятстват адвокатите от Европейския съюз, които не са приравнени на български адвокати, да бъдат съдружници в Адвокатско дружество и освен това се изключва възможността адвокатски кантори от Европейския съюз да създават свои клонове в България, дори и техните съдружници да са вписани в Единния регистър на чуждестранните адвокати. в) адвокатските дружества могат да използват само имената на едно или повече български физически лица (адвокати-съдружници), като по този начин е невъзможно за адвокатите и адвокатските кантори от Европейския съюз да използват имената, с които са известни по цял свят.
Във връзка с Директива 98/5/ЕС (както и чл. 43 и чл. 48 ДЕО, съответно чл. 20 и чл. 48 от Договора за функционирането на Европейския съюз (23), Европейската комисия предприе мерки за отстраняване на някои пречки за свободното движение на услуги в Република България, като започна процедура по нарушение на договорите (чл. 226 ДЕО, съответно чл. 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз) срещу РБ (т.нар "инфриджмънт") (24). Към момента тази процедура се намира във втори етап от предварителната си (досъдебна фаза). Комисията е изпратила официално искане до България във връзка с разпоредби от националното законодателство, които ограничават свободното движение на адвокати и адвокатски кантори от ЕС в България. Това официално искане е под формата на мотивирано становище — вторият етап от процедурата за нарушение, определена в член 226 от ДЕО, съответно чл. 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз. При липса на задоволителен отговор в срок от два месеца Европейската комисия ще отнесе случая до Съда на Европейския съюз (25). В тази информация е посочено, че България допуска ограничения на свободното движение на адвокати и адвокатски кантори, установени в други държави - членки. Европейската комисия смята, че определени разпоредби от българското законодателство по отношение на адвокатите представляват пречка за свободата на установяване на адвокати и на адвокатски кантори в България, както е определена в чл. 43 от Договора за ЕО, съотв. чл. 20 от Договора за функционирането на Европейския съюз и в Директива 98/5/ЕО относно улесняване на постоянното упражняване на адвокатската професия в държава-членка, различна от държавата, в която е придобита квалификацията. По-специално Европейската Комисия смята, че налагането на изискване за българско гражданство за придобиването на звание български адвокат, както и фактът, че българските адвокати и адвокатите от други държави - членки не се ползват с еднакви права за упражняване на своята дейност, не са оправдани. Освен това Европейската Комисия смята, че липсата на възможност адвокатските кантори, установени в други държави - членки, да учредят клон на своята дейност в България, както и липсата на възможност да използват своето фирмено наименование в България, противоречат на разпоредбите на чл. 43 от Договора за ЕО, съотв. чл. 20 от Договора за функционирането на Европейския съюз.
(1) В информационния бюлетин на Европейската комисия (вж. IP/09/1625, Брюксел, 29.10.2009 г.) е посочено, че "Комисията е предприела мерки за отстраняване на някои пречки за свободното движение на услуги в България във връзка с разпоредби от националното законодателство, които ограничават свободното движение на адвокати и адвокатски кантори от ЕС в България. Комисията смята, че налагането на изискване за българско гражданство за придобиването на звание български адвокат не е оправдано.
(2) Изключение от последното изискване е предвидено за лицата с образователна и научна степен "доктор по право", както и лицата, които имат юридически стаж повече от 5 години.
(3) Това ограничение е много важно във връзка със широкия обхват на законово определения предмет на адвокатската дейност, изискването адвокатът да е вписан в списъка на съответната адвокатска колегия, организацията на адвокатурата и правото на адвокатите на сдружаване. Адвокатите не могат да бъдат управители, но могат да бъдат съдружници в ООД, акционери в АД, кооператори в кооперация (вж. и т. ХІІ от настоящата статия).
(4) Адресът на кантората се заявява за вписване в адвокатския съвет.
(5) По смисъла на за "Юридически стаж" е времето, през което лицето е работило на длъжност или упражнявало професия, за която се изискват юридическо образование и правоспособност, включително стаж на лицата с висше юридическо образование, които работят на длъжност съдебен помощник във ВКС или ВАС, прокурорски помощник във Върховната касационна прокуратура или Върховната административна прокуратура, разследващ полицай с висше юридическо образование в системата на Министерството на вътрешните работи или е разследващ полицай с висше юридическо образование в Министерството на отбраната (§ 1 ДР, т. 1 ЗА - изм. бр. 69 от 2008 г.).
(6) Например синдикът съгласно чл. 658 ТЗ.
(7) Същото се прилага и за чуждестранните адвокати (вж. т. ІV от настоящата статия), които упражняват адвокатската професия на основание чл. 10 и 11 ЗА, освен ако докажат, че имат сключена аналогична застраховка в държавата, в която е придобита адвокатската правоспособност (чл. 50, ал. 5 ЗА).
(8) От 01.01.2007 г. България е член на Европейския съюз. Съгл. чл. 2 от Акта относно условията за присъединяване на Република България (в сила от 01.01.2007 г.) от датата на присъединяването разпоредбите на Учредителните договори и актовете, които са приети от институциите преди присъединяването, са задължителни за България и се прилагат у нас при условията, предвидени тях. Директива на Съвета от 22 март 1977 г., относно улесняване на ефективното упражняване от адвокатите на свободата на предоставяне на услуги (77/249/ЕИО) и Директива 98/5/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 16 февруари 1998 година, относно улесняване на постоянното упражняване на адвокатската професия в държава - членка, различна от държавата, в която е придобита квалификацията, са приети и влезли в сила преди България да стане членка на ЕС, но на осн. чл. 2 от Акта за присъединяването й, те са задължителни за нас. Съгл. чл. 8 от Директива 77/249/ЕИО и чл. 16 от Директива 98/5/ЕС държавите-членки трябва да се съобразят с тях като създадат в националното си законодателство в областите, уредени с тях изрични норми, които им съответстват или иначе казано, директивите трябва да се имплантират във вътрешното право на всяка държава - членка. (Трябва да се подчертае, че една от основните цели, посочени при приемането на новия ЗА е именно имплементирането на европейските директиви (Директива 98/5/ЕС, 77/249/EЕС), като най-важната промяна е свързана със статута на чуждестранните адвокати, които ще могат да упражняват адвокатска дейност на територията на Република България.) Тези директиви предвиждат мерки за улесняване на ефективното упражняване на адвокатската професия под формата на постоянно предоставяне на услуги в други държави - членки, наречени приемащи държави, поради което те трябва да признават като адвокати лицата, които упражняват тази професия в отделните държави - членки. Приемащите държави са задължени да допуснат до постоянно упражняване на адвокатска дейност адвокатите, придобили правото да носят това звание според законодателството на която и да е държава - членка от Общността (т.нар. "държава - членка по произход"). Директивите не съдържат разпоредби относно взаимното признаване на дипломите, поради което лицето, спрямо което се прилагат тези директиви, използва професионалното звание в държавата -членка, в която се е установило, наричана "държава - членка, от която идва чуждестранното лице", съотв. "държава по произход" с указание за професионалната организация, която му е признала правото да упражнява професията, или съда, пред който има право да се явява съобразно законите на тази държава. Единствено условие за допускането до постоянно упражняване на адвокатска професия в приемащата държава - членка е регистрация на лицето от компетентния орган на тази държава, на основание предоставено удостоверение за вписване като адвокат в държавата по произход (чл. 3 от Директива 77/249/ЕИО и чл. 2 от Директива 98/5/ЕС). В чл. 2 от Директива 77/249/ЕИО и чл. 2 от Директива 98/5/ЕС европейският законодател е дал легално определение на понятието "Адвокат" - всяко лице, което има професионална квалификация да упражнява професията в съответната държава - членка с посочените в цитираните разпоредби наименования на професията в съответните държави -членки.
(9) Дейностите, свързани с представителство на клиент в съдебно производство или пред публични органи, се упражняват във всяка приемаща държава - членка при условията, определени за адвокатите, установени в тази държава, с изключение на условията, които изискват пребиваване или вписване в професионална организация в тази държава (чл. 4 от Директива 77/249/ЕИО). Съгл. чл. 5 от Директива 77/249/ЕИО с оглед упражняването на дейностите, свързани с представителство на клиент в съдебно производство, всяка държава - членка може да изисква от посочените в член 1 адвокати: да бъдат представени пред председателя на съда и при необходимост пред председателя на съответната адвокатура в приемащата държава - членка в съответствие с местните правила или обичаи; да работят съвместно с адвокат, който упражнява професията пред съответния съд и при необходимост ще носи отговорност пред този орган, или с "avou?" или "procuratore", които упражняват професията пред този орган.
(10) В Директива 98/5/ЕС е предвидено, че всеки адвокат има право да упражнява постоянно дейностите на адвокат, посочени в чл. 5, във всяка друга държава - членка под своето професионално звание по произход. Включването в адвокатското съсловие на приемащата държава - членка (което по същество представлява пълно приравняване към местните адвокати), представлява друг вид установяване в приемащата държава - членка и се подчинява на разпоредбите на чл. 10 (чл. 2 от Директива 98/5/ЕС). Адвокат, който желае да практикува под своето професионално звание по произход в държава - членка, различна от държавата, в която е придобил професионалната си квалификация, се вписва от компетентния орган на приемащата държава членка. Компетентният орган на приемащата държава - членка вписва адвоката след представяне на удостоверение за вписване от компетентния орган на държавата - членка по произход. При представянето на това удостоверение той може да изисква то да е издадено от компетентния орган на държавата - членка по произход преди не повече от три месеца. Той уведомява компетентния орган на държавата - членка по произход за вписването (чл. 3, т. 1 и 2 от Директива 98/5/ЕС). Когато съответният компетентен орган на приемащата държава - членка публикува имената на вписаните от него адвокати, той публикува също така имената на адвокатите, вписани по силата на Директива 98/5/ЕС (чл. 3, т. 4 от директива 98/5/ЕС). Адвокат, който практикува в приемащата държава - членка под своето професионално звание по произход, е длъжен да практикува под това звание, което трябва да е посочено на официалния език или на един от официалните езици на държавата - членка по произход, в разбираема форма и по начин, по който се избягва всякакво объркване с професионалното звание в приемащата държава - членка (чл. 4 от Директива 98/5/ЕС). С оглед прилагането на правилото на чл. 4, т. 1 от Директива 98/5/ЕС за практикуване под професионалното название за произход приемащата държава - членка може да изисква адвокат, който практикува под своето професионално звание по произход, да посочи професионалната организация, в която членува в държавата - членка по произход, или съдебния орган, пред който има право да се явява, съгласно законодателството на държавата-членка по произход. Приемащата държава - членка може също така да изисква адвокат, който практикува под своето професионално звание по произход, да посочи вписването си от компетентния орган на тази държава - членка. Съгл. чл. 5, т. 3 от Директива 98/5/ЕС за упражняването на дейностите по представляване или защитаване на клиент пред съда и доколкото правото на приемащата държава - членка запазва такива дейности за адвокати, които практикуват под професионалното звание в тази държава, последната може да изисква адвокатите, които практикуват под професионалното звание по произход, да работят съвместно с адвокат, който практикува пред сезирания съдебен орган и при необходимост ще носи отговорност пред този съдебен орган, или с "avou?", който практикува пред него. Освен това за да се гарантира нормалното функциониране на съдебната система, държавите - членки могат да приемат специални правила за достъп до върховните съдилища, като например оказване на съдействие от специализирани адвокати. Адвокат, който е вписан в приемащата държава - членка под професионалното звание по произход, може да практикува в качеството на адвокат на платена служба при друг адвокат, адвокатско сдружение или адвокатска кантора, или държавно или частно предприятие, доколкото приемащата държава - членка допуска това за адвокати, вписани под професионалното звание в тази държава членка (чл. 8 от Директива 98/5/ЕС). Решенията за отказ за извършване на вписването, или за заличаване на това вписване, както и решенията за налагане на дисциплинарни наказания, трябва да са мотивирани. Тези решения подлежат на обжалване пред съда в съответствие с разпоредбите на вътрешното право. Адвокат, надлежно регистриран от компетентния орган, който практикува в приемащата държава - членка под професионалното звание по произход, може да бъде включен в адвокатското съсловие на приемащата държава - членка по следните два начина: 1. Като подаде молба за признаване на дипломата си в съответствие с Директива 89/48/ЕИО с оглед да има достъп до адвокатската професия в приемащата държава - членка и да я практикува под професионалното звание, което съответства на тази професия в тази държава - членка (чл. 10, т. 2 от Директива 98/5/ЕС). 2. Адвокат, който практикува под професионалното звание по произход и има действителна непрекъсната практика в приемащата държава - членка най-малко три години, но за по-кратък период по правото на тази държава - членка, може да получи от компетентния орган на споменатата държава достъп до адвокатската професия в приемащата държава - членка и правото да я упражнява под професионалното звание, което съответства на професията в приемащата държава - членка, без да е длъжен да отговаря на условията по чл. 4, § 1, б. б) от Директива 89/48/ЕИО, при условията и по реда, посочени по-долу, а именно: а) Компетентният орган на приемащата държава - членка взема предвид действителната непрекъсната практика през посочения по-горе период, както и подготовката и професионалния опит по правото на приемащата държава - членка, участието в лекции или в семинари по правото на приемащата държава - членка, включително по професионална практика и етика. Решението на компетентния орган на приемащата държава - членка за отказ от освобождаване, ако не са представени доказателства, че са изпълнени посочените в първа алинея условия, трябва да са мотивирани и да подлежат на обжалване съгласно вътрешното право (чл. 10, т. 3 от Директива 98/5/ЕС). Освен това, в чл. 5 от Директива 98/5/ЕС, където е очертана сферата на дейност, е предвидено, че адвокат, който практикува под професионалното звание по произход, извършва същите професионални дейности като адвокат, който практикува под съответното професионално звание в приемащата държава - членка, и в частност може да дава съвети по правото на своята държава-членка по произход, по общностно право, по международно право или по правото на приемащата държава-членка. Във всички случаи той спазва процесуалните правила, приложими пред националните съдилища.
(11) Вж. IP/09/1625, Брюксел, 29.10.2009 г.
(12) Въпреки че, ако наруши посочените забрани, адвокатът носи дисциплинарна и имуществена отговорност (вж. т. VІІІ от настоящата статия), а ако извършеното представлява престъпление - и наказателна отговорност, все пак има случаи, в които тези забрани се нарушават. 3а съжаление те обикновено остават ненаказани, тъй като извършеното е трудно доказуемо, страната няма интерес или не може да се бори срещу допуснато нарушение. Например, известни са следните случаи: един адвокат изготвя писмена защита за една от страните, тъй като тя няма достатъчно средства да му плати огромната за нея сума за представляване по делото, но тя се подписва от страната, които му плащат "на ръка", без квитанция, и изведнъж в съдебното заседание адвокатът се явява за икономически силната противна страна; при големи интереси във връзка с реституцията и вещноправните спорове след нея, единият от адвокатите от обща кантора поема "клиента", взема всички книжа при себе си, не му ги връща, а по делото другият адвокат от същата кантора се явява за противната страна; при вещноправни спорове, в т.ч. и свързани с реституцията, се уговаря между страната и адвоката последният да стане съсобственик на недвижимия имот, или да придобие за сметка на клиента апартамент в сградата, която ще се построи върху недвижимия имот, предмет на делото.
(13) За допуснати дисциплинарни нарушения се налагат следните наказания: порицание; глоба от една до осем минимални работни заплати; лишаване от правото да бъде избиран в органите на управление на адвокатите за срок от 1 до 3 години; лишаване от право да упражнява адвокатска професия за срок от 3 до 18 месеца; лишаване от правото да упражнява адвокатска професия за срок до 5 години при повторно нарушение (чл. 133, ал. 1 ЗА). Дисциплинарното преследване се погасява по давност, когато наказание не е наложено в продължение на една година от извършване на нарушението, както и при смърт на извършителя (чл. 134, ал. 1 ЗА).
(14) Броят на членовете на тези органи зависи от броя на членовете на адвокатската колегия (чл. 86, ал. 1, чл. 94, ал. 1, чл. 96, ал. 1 ЗА). Никой не може да бъде избиран за член или за председател на адвокатския съвет, на контролния съвет и на дисциплинарния съд за повече от два последователни мандата. Мандатът е три годишен (чл. 100 ЗА).
(15) Решенията се вземат с мнозинство на присъстващите основни членове. При равен брой гласове решаващ е гласът на председателя (чл. 88, ал. 3 ЗА).
(16) То се свиква ежегодно от ВисАС с писмена покана, която се изпраща до 15 януари на адвокатските колегии (чл. 111, ал. 1 ЗА). Състои се от представители на адвокатските колегии при норма на представителство един делегат на 40 адвокати.
(17) За членове на тези органи могат да бъдат избирани адвокати, които имат най-малко 15 години адвокатски стаж (чл. 118, ал. 3, чл. 126, ал. 1, чл. 128, ал. 1 ЗА). Мандатът на отделните членове е за срок от 4 години (чл. 114, ал. 4 ЗА). Никой не може да бъде избиран за повече от 2 последователни мандата в един орган (чл. 115, ал. 1 ЗА).
(18) Това е т.нар. в теорията и практиката "гражданско дружество", което не е правен субект и не е търговец по смисъла на чл. 1 ТЗ. Макар че в чл. 357, ал. 1 ЗЗД то се определя като сдружаване за получаване на обща стопанска цел, преди новия ЗА от 2004 г. ВисАС допускаше този начин на сдружаване, като дефинира в цитираната наредба целта на сдружаването.
(19) В страната има регистрирани не малко дружества и кооперации, в чийто предмет на дейност е включени правни консултации и други правни услуги. В тези случаи обикновено консултантската дейност се извършва от името на дружеството, респ. кооперацията, съответно хонорарите се изплащат на дружеството, респ. кооперацията, а между съдружниците те се разпределят според възприетите в него правила. Когато е необходимо явяване по дела, в т.ч. и по граждански, от името на клиента на дружеството се явява адвокат, който обикновено е съдружник, респ. кооператор, или ползва офиса на дружеството, респ. кооперацията. Често, когато се прецени, че са необходими специални знания, се ангажира "външен" адвокат.
(20) Вж. за тази директива и задължението на Република България да имплантира в вътрешното си право нормите на директивата и т. ІV, бел. 1 от настоящата статия.
(21) Проблемът е в това, че въпреки в чл. 26, 28 ЗНА да има изрично изискване за мотивиране на нормативните актове, а в чл. 28, ал. 1, т. 5 ЗНА изрично се изисква в тези мотиви да има и анализ за съответствие с правото на Европейския съюз, на практика има само формални мотиви на законопроектите, но не и мотиви на конкретните текстове в проекта. Приетите пък от Народното събрание закони се публикуват без мотиви нашият законодател.
(22) Съгл. чл. 2, б. "д" "група" по смисъла на Директивата е всяко образувание, което е или не е юридическо лице, учредено съгласно законите на държава - членка, в рамките на което адвокатите съвместно и под общо наименование упражняват професионалната си дейност. Съгл. чл. 11, ал. 5 от Конвенцията независимо от разпоредбите на точки 1—4, приемащата държава -членка, доколкото забранява на адвокати, които практикуват под съответното професионално звание, да упражняват адвокатската професия в група, в която има лица извън професията, може да откаже на адвокат, вписан под професионалното звание по произход, да практикува на нейна територия в качеството си на член на своята група. Когато основополагащите правила, които уреждат дейността на такава група адвокати в държавата - членка по произход, са несъвместими с действащите правила в приемащата държава - членка или с разпоредбите на алинея първа, приемащата държава - членка може да възрази срещу откриването на клон или представителство на групата на нейна територия, без оглед на предвидените в точка 1 ограничения.
(23) С Договора от Лисабон за изменение на Договора за Европейския съюз и на Договора за създаване на Европейската общност, подписан в Лисабон на 13 декември 2007 г (в сила от 01.12.2009 г.) се измени ДЕО и се създаде Договора за функционирането на Европейския съюз. За улеснение вж. линка и публикуваната там таблица на съответствие на текстовете на ДЕО и Договора за функционирането на Европейския съюз.
(24) Вж. IP/09/1625, Брюксел, 29.10.2009 г. За повече информация вж. . Последни данни относно процедури за нарушение по отношение на всички държави - членки: .
(25) Срокът за отговор изтече на 04.01.2010 г. Този отговор вече е депозиран в Европейската комисия. Очакванията на големите чужди кантори са, че Европейската Комисия ще сметне отговора за незадоволителен и ще сезира Съда на Европейския съюз. Очакванията на големите български кантори са, че няма да има промяна на ЗА. Доколкото ми е известно Република България е поискала от Европейската комисия удължаване на срока за привеждане на ЗА в съответствие с посочените директиви и във връзка с това се подготвя ЗИДЗА. Все още обаче няма отговор на Европейската комисия по отношение на искането за удължаване на срока.
