Обн. ДВ. бр.116 от 7 Октомври 1998г., изм. ДВ. бр.123 от 23 Октомври 1998г., изм. ДВ. бр.28 от 19 Март 2002г., изм. ДВ. бр.20 от 4 Март 2003г., изм. ДВ. бр.75 от 26 Август 2003г., изм. ДВ. бр.84 от 21 Октомври 2005г.
(2) (Нова - ДВ, бр. 75 от 2003 г.) Заместник-председател на Съвета по сигурността е заместник министър-председателят, който координира дейността в областта на отбраната и вътрешните работи.
(2) Основният състав на Съвета по сигурността включва: министъра на външните работи, министъра на отбраната, министъра на вътрешните работи, техни заместник-министри, главния секретар на Министерството на вътрешните работи, началника на Генералния щаб на Българската армия и ръководителите на разузнавателните и контраразузнавателните служби.
(3) Оперативният състав на Съвета по сигурността включва: министъра на външните работи, министъра на отбраната, министъра на вътрешните работи, главния секретар на Министерството на вътрешните работи и началника на Генералния щаб на Българската армия.
(4) Министър-председателят със заповед определя съответните заместник-министри и ръководителите на разузнавателните и контраразузнавателните служби, включени в основния състав на Съвета по сигурността.
(5) При промяна в служебното положение правомощията или функциите на някое от определените по ал. 4 лица министър-председателят в 7-дневен срок от настъпването на съответните обстоятелства издава съответната заповед за промяна в основния състав на Съвета по сигурността.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 123 от 1998 г.) Президентът на Република България може да определи едно или повече лица, които постоянно или за определени заседания да го представляват в Съвета по сигурността.
(3) Определянето на представителите по ал. 2 не ограничава Президента лично самостоятелно или заедно с тях да участва в работата на Съвета по сигурността.
(4) (Отм. - ДВ, бр. 123 от 1998 г.)
1. обобщава, анализира и прави изводи от цялата текуща информация за рисковете пред националната сигурност;
2. дава професионална оценка и прогноза за динамиката на опасностите за националната сигурност;
3. планира конкретни мерки за неутрализиране на опасностите за националната сигурност;
4. предлага решения в условия на криза;
5. координира плановете на специалните органи за добиване на информация;
6. дава становища по разпределението на ресурсите;
7. разработва и предлага на Министерския съвет годишен доклад за националната сигурност.
(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2002 г.) Дейността по ал. 1 се организира и контролира от оперативния състав на Съвета по сигурността.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2002 г.) Представените стратегии и програми по ал. 1 се обсъждат от основния състав на Съвета по сигурността, който въз основа на тях подготвя проект за разпределение на ресурсите на страната за повишаване степента на защита на националните интереси. Проектът се внася за разглеждане на заседание на Министерския съвет от председателя на Съвета по сигурността.
(3) Решението на Министерския съвет по ал. 2 може да бъде секретно.
(2) Министерският съвет ежегодно одобрява и представя в Народното събрание доклада по ал. 1.
1. набира съответната информация;
2. ползва по определен от него ред становища и експертни заключения;
3. обобщава и анализира съответната информация;
4. предоставя по определен от него ред равна по обем и еднаква по съдържание информация на президента, председателя на Народното събрание, министър-председателя и на своите членове;
5. приема решения в изпълнение на задачите си по чл. 5.
(2) Редовните заседания на Съвета по сигурността се провеждат ежемесечно.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2003 г.) Председателят на Съвета по сигурността, а в негово отсъствие - заместник-председателят може да свика на извънредно заседание Съвета по сигурността при наличие на важни обстоятелства, засягащи националната сигурност и изискващи приемане на решение от Съвета по сигурността съобразно неговата компетентност.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2003 г.) Заседанията на Съвета по сигурността се провеждат в сградата на Министерския съвет. Заседанията могат да се провеждат и на друго място по решение на съвета или по предложение на председателя на Съвета по сигурността, когато важни обстоятелства налагат това.
(3) Информация за деня и мястото на провеждане на заседанията се предоставя на членовете на Съвета по сигурността, на президента и на лицата, които са поканени във връзка с конкретни разглеждани въпроси.
(2) Срокът за предварително съобщаване по ал. 1 може да не се спази при свикване на извънредно заседание.
(3) При свикването на заседанията на всички членове се предоставят еднакви комплекти от материали, които предстои да се обсъждат. В определени случаи при съображения за сигурност материалите може и да не се предоставят предварително.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2003 г.) По съображения за сигурност председателят на Съвета по сигурността, а в негово отсъствие - заместник-председателят може да разпореди някои от обсъжданите въпроси да не бъдат посочени в акта за свикване. В този случай дневният ред е поверителен и се съхранява от секретаря на съвета, като членовете на съвета получават информация само от него.
(2) В случаите на отсъствие на министър той се представлява от упълномощен от него заместник-министър на съответното министерство, който участва в работата на Съвета по сигурността без право на глас при вземането на решения.
(3) В случаите на отсъствие на друго лице от състава на съвета по чл. 3, ал. 2 или по ал. 3 то може да се представлява от специално упълномощено от него длъжностно лице, което участва в работата на Съвета по сигурността без право на глас при вземането на решения.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2002 г.) В определени случаи и по отделни въпроси в работата на Съвета по сигурността могат да участват председателят на Народното събрание, председателите на постоянните комисии по външна политика, отбрана и сигурност и по вътрешна сигурност и обществен ред на Народното събрание, депутати, министри и ръководители на ведомства, на разузнавателни и контраразузнавателни служби (когато заседава оперативният състав на съвета), както и длъжностни лица и експерти в научната, икономическата и военната област. Предложението за тяхното присъствие се прави при свикването на заседанието на Съвета по сигурността и се гласува в началото на заседанието. Когато е необходимо присъствието на лица извън състава на Съвета по сигурността, на секретаря се изпраща списък с техните имена и длъжности, както и указания за документите, които трябва да им се предоставят.
(3) На заседанията винаги може да присъства лично и президентът на републиката, който също може да предлага присъствие и на други лица при спазване на процедурата по ал. 2.
(4) (Доп. - ДВ, бр. 75 от 2003 г.) Председателят, заместник-председателят и членовете на Съвета по сигурността могат в началото или по време на заседанието да вземат решение относно поверителността на определени решения, документи и обсъждания, както и относно съобщенията за работата на съвета пред средствата за масово осведомяване.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2003 г.) В случаите на започнало заседание, когато председателят на Съвета по сигурността трябва да отсъства за кратко време и не е необходимо заседанието да бъде прекъсвано, заседанието се ръководи временно от заместник-председателя.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2002 г.) Решенията се приемат с явно гласуване с мнозинство от всички присъстващи членове на Съвета по сигурността.
(3) (Отм. - ДВ, бр. 75 от 2003 г.)
(2) Членовете на Съвета по сигурността могат да представят и допълнителна информация по разглежданите въпроси или да искат изслушването на експерти от съответните министерства, ведомства и служби.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 75 от 2003 г.) Председателят на Съвета по сигурността, а в негово отсъствие - заместник-председателят формулира решението и гласува последен.
(2) Съветът за сигурността води свое явно и секретно деловодство.
(2) Секретарят на Съвета по сигурността:
1. осъществява връзката между членовете на Съвета по сигурността и председателя му;
2. подготвя проекта на дневния ред и го предоставя на председателя на съвета за утвърждаване;
3. съобщава свикването на заседанията на Съвета по сигурността, подготвя и предоставя материалите за заседанията и организира присъствието на лицата по чл. 15, ал. 2 и 3;
4. осигурява информационно, документално и технически провеждането на заседанията;
5. (отм. - ДВ, бр. 20 от 2003 г.)
(3) Секретарят по решение на Съвета по сигурността може да изисква от министрите и ръководителите на ведомства необходимата информация и документи във връзка с работата на съвета.
(2) Съветът по сигурността определя и специален служител, който да отговаря за връзките с обществеността и да прави изявления от името на съвета.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 84 от 2005 г.) Членовете на Съвета по сигурността, служителите от секретариата на Съвета, командированите експерти и всички лица, канени на неговите заседания, са длъжни да опазват тайната на предоставената им информация при и по повод на изпълнение на тяхната служба и във връзка с работата на Съвета по сигурността.
(2) Съветът по сигурността може да иска информация по въпросите от неговата компетентност от всички държавни органи.
(3) Съветът по сигурността предоставя равна по обем и еднаква по съдържание информация на президента на републиката, на председателя на Народното събрание и на министър-председателя.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2003 г.) Министър-председателят, а в негово отсъствие - заместник министър-председателят по чл. 2, ал. 2, информира Министерския съвет за решенията на Съвета по сигурността и за изразените възражения и особени мнения по тях и предлага приемането на съответни актове на правителството.
(2) Министрите и ръководителите на ведомства в рамките на своята компетентност организират работата в своите администрации във връзка със:
1. анализирането на политическите, икономическите и технологичните проблеми, свързани с националната сигурност;
2. предоставянето на информация в Съвета по сигурността по негово искане по определени въпроси;
3. разработването на стратегии и програми за най-ефективно използване на политическите, военните и икономическите ресурси на страната;
4. подготовката на годишния доклад на Министерския съвет по чл. 7.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 123 от 1998 г.)
(3) При необходимост по решение на Съвета по сигурността министър-председателят внася в Министерския съвет предложение за изменение на предоставените му бюджетни средства.