Осо­бе­на фор­ма на ин­тер­вю. Въз ос­но­ва на да­де­на по пред­ва­ри­тел­но за­да­де­ни въп­ро­си ръ­ко­вод­на идея се во­ди це­ле­на­со­чен раз­го­вор с мал­ка гру­па учас­т­ни­ци (3-6 ду­ши) вър­ху пос­та­вен за из­с­лед­ва­не проб­лем. Г.и. е при­го­де­но пре­дим­но за пред­ва­ри­тел­но про­у­ч­ва­не, за оз­на­ча­ва­не на важ­ност­та на пред­по­ло­же­ни со­ци­а­л­ни бе­ле­зи. Ли­це­то, ко­е­то во­ди раз­го­во­ра, тряб­ва да по­лу­чи съ­щес­т­ве­на ин­фор­ма­ция вър­ху бу­де­щи­те ин­те­рес бе­ле­зи чрез на­соч­ва­щи въп­ро­си. Цел­та е да се пос­тиг­не обек­ти­вен раз­го­вор, по­ра­ди ко­е­то ръ­ко­во­ди­те­лят не тряб­ва да вли­яе под­съз­на­тел­но вър­ху гру­па­та. Тъй ка­то ръ­ко­во­ди­те­лят тряб­ва да наб­лю­да­ва и по­ве­де­ни­е­то на учас­т­ни­ци­те в раз­го­во­ра, Г.и. за­е­ма меж­дин­но по­ло­же­ние меж­ду наб­лю­де­ние и ан­ке­та. Про­дъл­жи­тел­ност­та на Г.и. не тряб­ва да над­х­вър­ля два ча­са, тъй ка­то раз­го­во­рът гу­би це­ле­на­со­че­ност­та си.

Реклама и насърчаване на продажбите; проф. Доганов, доц. Дуранкев; С-я; 1995