Данък върху облагаемите доходи. Данъкът е комп­лексен поради съществуването на различни ставки върху различните видове доход и освобождаването на някои видове доход (по-специално допълнител­ните помощи) и отстъпките, свързани с различните категории разходи (например разходи, свързани с трудовата заетост, благотворителна дейност).

За първи път се използва в Англия през 1435, 1450 и от 1798 до 1805 г. за финансиране на войните сре­щу Наполеон; от 1842 г. става постоянна характе­ристика на английската данъчна система. В САЩ се използва за финансиране на Гражданската война от 1861 до 1872 г., но опитът за въвеждането му от­ново през 1894 г. е неуспешен, тъй като данъкът е обявен за противоконституционен. Това налага приемането през 1913 г. на 16-тата поправка към Американската конституция, с което официално се разрешава данъка върху общия доход. Основното теоретично оправдание за налагане на данъка е те­орията за равните възможности за плащане.

Данък общ доход се налага във всички държави върху трудовите възнаграждения, дивидентите, чистият доход от предприемаческа дейност, дохо­ди от недвижима собственост, доходи от селскос­топанска дейност и търговия на дребно. Понякога данък общ доход се плаща и върху някои видове допълнителни помощи, приписан доход от жи­лищна собственост, пенсии, помощи за безработ­ни и помощи при заболяване.

Английско-български учебен речник по икономика, Доналд Ръдърфорд, ИК Прозорец, 1997

ECON.BG