Обещателят /проминент/ и уговарящият /стипулант/, се съгласяват трето лице /бенефициер/ , което не участва пряко или с представител в договора, да има правото да иска изпълнение на поетото от обещателя задължение. В този случай договорът поражда правоотношение не само между договарящите, но и с третото, неучастващо в договора лице. За да произведе такова действие, договорът трябва да бъде действителен. Трябва да има съгласие между договарящите да се облагодетелства трето лице. Третото лице трябва да бъде достатъчно определено. То придобива само права и не поема задължения. Уговорката в негова полза е отменяема, докато бенефициентът не заяви на обещателя или стипуланта, че иска да се ползва от уговорка в негова полза. От момента, в който бенефициентът заяви, че приема уговорката, правата преминават върху него. За приемането не се изисква особена форма. Третото лице може да откаже уговорката. От това договорът не губи действието си, но страните трябва да посочат друго трето лице. От договора произтичат отношения между проминентът и стипулантът, като на последния принадлежи правото да развали договора при неизпълнение. Между проминентът и бенефициерът- проминентат може да прави всички възражения по договора със стипуланта. Бенефициерът има правото да иска изпълнение на договора. Между стипуланта и бенефициера отношенията могат да бъдат различни изпълнение на задължение, дарение и пр.; между бенефициера и кредиторите на стипуланта при отмяна на договора чрез Павловия иск бенефициерът е длъжен да върне онова, което стипулантът е дал по договора.

Юридически речник, Авт.: Г.Хр.Георгиев, Л.Ст.Велинов С.: Отечество и Отворено общество, 1994 1 изд. 255

ECON.BG