Метод за определяне на рисковете. Възниква първоначално за застраховане на корабите, защото в миналото корабоплаването е представлявало най-рисковото предприятие. По-късно този принцип се разширява, за да обхване всички видове риск, включително повреда на собственост, лични злополуки и смърт. Най-справедливият вид заст­раховка се получава, когато разходите на застра­хования по изплащане на премията и администра­тивните разходи на застрахователя не надхвърлят общото обезщетение по рисковете, които са се случили. Но монополистичната власт на голям брой застрахователи им позволява да получават допълнителни печалби. Застраховат се някои ви­дове рискове в обществения сектор, води се и спор дали да се включат и компенсации срещу личните злополуки в частния сектор. Застрахова­нето срещу рискове не е универсално. Липсата му може да се обясни на базата на моралния риск, защото от една страна застраховането води до безразсъдство, а от друга — налице е невъзмож­ност за точното определяне на съответствието между риска и премията. Затова само най-големите рискове се подлагат на застраховане.

Английско-български учебен речник по икономика, Доналд Ръдърфорд, ИК Прозорец, 1997

 ECON.BG