Един­с­т­во­то от всич­ки пред­с­та­ви и емо­ци­о­нал­ни въз­п­ри­я­тия, ко­и­то ед­но или гру­па ли­ца свър­з­ват с ня­кои пред­мет, търг. мар­ка, опа­ков­ка, про­и­з­вод­с­т­ве­но пред­п­ри­я­тие или об­щес­т­ве­на ин­с­ти­ту­ция. И. из­ра­зя­ва со­ци­а­л­но­то от­но­ше­ние към оп­ре­де­лен обект. Въ­ве­ден е за пър­ви път през 1955 от Гар­д­нър и Ле­ви, ко­и­то до­каз­ват, че на­чи­нът, по кой­то ед­на мар­ка и сто­ка са въ­ве­де­ни в съз­на­ни­е­то на ку­пу­ва­чи­те, е от ре­ша­ва­що зна­че­ние за съ­о­т­вет­на­та по­куп­ка. И. е ос­нов­на ка­те­го­рия в пси­хо­ло­ги­я­та на рек­ла­ма­та, тъй ка­то кон­к­рет­ни­ят И. на обек­та на рек­ла­ма­та е съ­щес­т­вен фак­тор за по­куп­ко-про­даж­ба. Ко­му­ни­ка­то­рът се стре­ми да из­г­ра­ди еди­нен И. за всич­ки пот­ре­би­те­ли (до­ри за ця­ло­то об­щес­т­во), ко­е­то на прак­ти­ка е не­въз­мож­но. По­ра­ди то­ва съв­ре­мен­ни­ят мар­ке­тинг се на­соч­ва към из­г­раж­да­не­то на пред­с­та­ви за сто­ка­та (ус­лу­га­та) или мар­ка­та, ко­и­то да съ­о­т­вет­с­т­ват на пер­с­пек­тив­ни­те це­ле­ви гру­пи, т.е. из­пол­з­ва се  мно­гос­т­ран­ност­та на И. и се тър­си про­фи­ли­ра­не­то му.

Го­ля­ма част от съв­ре­мен­на­та рек­ла­ма (Мар­ти­но,Огъл­ви,Се­ге­ла) прев­ръ­ща И. в ос­но­ва на рекл. ко­му­ни­ка­ции, но не­ряд­ко уси­ли­я­та на рек­ла­мо­да­те­ля се свеж­дат до ма­ни­пу­ли­ра­не на ад­ре­са­ти­те и из­г­раж­да­не на лъж­лив, не­ве­рен или пре­у­ве­ли­чен И., ка­то та­ка в край­на смет­ка се пре­доп­ре­де­ля про­ва­ла на рек­ла­ма­та. За­то­ва из­г­раж­да­не­то на съв­куп­ност от пред­с­та­ви и нас­т­ро­е­ния за сто­ка­та, за ус­лу­га­та и за про­и­з­во­ди­те­ля (тър­го­ве­ца) тряб­ва да ста­ва чрез прав­ди­во ос­ве­до­мя­ва­не на рекл. ауди­то­рия. И. пос­те­пен­но се за­мес­т­ва от бълг. тер­мин "об­раз".

Реклама и насърчаване на продажбите; проф. Доганов, доц. Дуранкев; С-я; 1995