Централно икономическо планиране, основаващо се на задълбочени прогнози, които показват посо­ката на очакваното икономическо развитие. За раз­лика от традиционните икономически системи от съветски тип, използващи правителствени дирек­тиви, тук се използват фискални мерки за стиму­лиране на инвестициите в частния сектор. Въпреки че още през 1915 г. Робъртън застъпва тезата, че колебанията в предприемаческата дейност могат да се намалят посредством съвместно прогнози­ране на движението на инвестициите, то започва да се прилага едва през 1946 г. във Франция под първоначалното въздействие на Плана Моне, кой­то по-късно има многобройни последователи. На­ционалният план във Великобритания се опитва да въведе този начин на планиране за деветте ме­сеца от 1965 до 1966 г.

Английско-български учебен речник по икономика, Доналд Ръдърфорд, ИК Прозорец, 1997

ECON.BG