Скок в икономическия растеж на една национална икономика под формата на бърз технически прог­рес, който води до увеличаване на реалния доход на глава от населението и обикновено се съпътства с промяна в професионалната структура на работе­щите, например преход от занаятчийско към фаб­рично производство, и последваща урбанизация на населението. Ростоу споменава четири индустриал­ни революции. Първата е през осемдесетте години на осемнадесети век и е свързана с текстилната про­мишленост, втората е породена от железопътния бум през тридесетте и четиридесетте години на де­ветнадесети век, третата се базира на развитието на стоманодобивната и машиностроителна промишле­ност в края на седемдесетте години на двадесети век и четвъртата, която се извършва в момента, е на базата на електрониката и биологията. Отрицател­ното явление, съпътстващо последната индустри­ална революция, е използването на роботи, които заместват работниците в производството и по този начин създават непредсказуеми и нежелателни со­циални ефекти, свързани с безработицата.

Английско-български учебен речник по икономика, Доналд Ръдърфорд, ИК Прозорец, 1997

ECON.BG