1. Изучаване на правилата, които определят отно­шенията между работодателите и работническите съюзи (трейдюнионите) на национално, отраслово или фирмено равнище.
2. Изследване на процедурите за определяне на работните заплати,сътрудничеството в процеса на производство и определяне на изискванията за дисциплината на работното място.

Системите на индустриални отношения се изслед­ват от гледна точка на участниците в тях, т.е. ра­ботодателите, работническите съюзи и управител­ните органи, до равнището, на което се осъщест­вяват тези отношения: държава, промишлен отра­съл или фирма и до законодателната рамка, в ко­ято се проявяват тези отношения. Класификация­та на различните системи се осъществява в съот­ветствие със степента на тяхната централизация и степента, до която съществува взаимодействие (например, както в случаите, когато се осъществя­ва работническо участие в управлението) или об­ратно (когато работодателите и профсъюзите се противопоставят едни на други, докато се постиг­не компромисно споразумение).

Английско-български учебен речник по икономика, Доналд Ръдърфорд, ИК Прозорец, 1997

ECON.BG