1. Обществено-икономическа система на производство, при която се използват капиталови производствени методи, за да се разшири бъдещата производителност.
   
2. Икономика основаваща се на частно предприемачество.
   
3. Разпределяне на икономическите ресурси чрез пазарна система, а не чрез планиране.
   
4. Производство мотивирано от печалбата.

Физиократите и класическите икономисти като смит разглеждат капитализма като естествена форма на икономическа организация, която се основава върху склонността на човека към стокообмен и бартерен обмен и на желанието му да постигне най-голям успех при увеличаване на икономическото си благополучие. Маркс критикува много дефиниции на капитализма за това, че те на го отнасят към определен период, а го разглеждат като вечен, игнорирайки различните му исторически форми, и за установяване на частната собственост, която пречи на помирението между индивида и общите интереси, и става причина за отчуждаване на работниците. Марксистите класифицират различни фази на капитализма: аграрен капитализъм, търговски капитализъм, индустриален капитализъм и държавен капитализъм.

Английско-български учебен речник по икономика, Доналд Ръдърфорд, ИК Прозорец, 1997

 ECON.BG