Макроикономическа теория и политика, в която са концентрирани основните идеи, изложени от Кейнс в неговата "Обща теория". В основата й е залегнал моделът за съвкупния доход и съвкуп­ния разход, при който се използват кривите IS-LM (инвестиции-спестявания и ликвидност на пари­те), подчертано е значението на инвестиционния мултипликатор, както и на възможността предпо­четената форма на ликвидност да осигури ста­билност за продължителен период от време, не­зависимо от действията на централните банки. Значително е мястото на фискалната политика, така че да се гарантира ограничено въздействие върху управлението на икономиката от парите и лихвения процент. Кейнсианската политика обик­новено се представя като използване на националния бюджетен дефицит за поддържане на пълна заетост. Макар че през 50-те и 60-те годи­ни се чуват ласкави отзиви за тази политика, едва ли много западни правителства са я следвали през продължителен период от време. Според твърденията на Хелер, намаляването на данъците в САЩ през 1964 г., осъществено от администрацията на Джонсън, е създало 7 млн. работни места, удвоило е печалбите и е довело до нарастването на брутния вътрешен продукт с една трета. Друг популярен пример е т. нар. "Нов курс" в САЩ по времето на Рузвелт, който по-късно се определя като единственото краткосрочно прилагане в практиката на Кейнсианството.