1) От­дел­на от книж­но­то тя­ло ма­те­рия (плат­но,кар­тон, ко­жа, хар­тия), ко­я­то об­г­ръ­ща ли­це­ва­та част,  гър­ба и зад­на­та част на книж­но­то тя­ло на печ. про­и­з­ве­де­ния. К. са: це­ли или със­тав­ни (по на­чин на из­ра­бот­ва­не­то) и ме­ки и твър­ди (спо­ред вло­же­ни­те ма­те­ри­а­ли). Ви­до­ве­те К. в Бъл­га­рия са ус­та­но­ве­ни от БДС 1956-58, до­пъл­нен през 1973.

2) Рекл. прос­т­ран­с­т­во на К. на спи­са­ния и др. пе­ри­о­дич­ни из­да­ния, как­то и на ня­кои не­пе­ри­о­дич­ни из­да­ния - ка­та­ло­зи, ал­ма­на­си и т.н. От чел­ния лист се офор­мят пред­на вън­ш­на и вът­реш­на К. (на­ри­ча­на пър­ва и вто­ра), а от край­ния лист - зад­на­та вът­реш­на и вън­ш­на К. (на­ри­ча­ни тре­та и чет­вър­та). К. са най-же­ла­на­та по­зи­ция за рек­ла­ми­ра­не, тъй ка­то пред­ла­гат мак­си­мал­на ви­ди­мост за чи­та­те­ля. По­ра­ди то­ва це­ни­те им са по-ви­со­ки, от­кол­ко­то за рав­нос­той­на площ вът­ре в книж­но­то тя­ло, а чес­то са сте­пе­ну­ва­ни и спо­ред рекл. зна­че­ние на К. Пос­те­пен­но заг­лав­но­то прос­т­ран­с­т­во и стре­ме­жът към офор­мя­не­то на тра­ен об­лик на из­да­ни­е­то на­ла­гат мно­го ви­со­ки изис­к­ва­ния и към рек­ла­мо­да­те­ли­те: пър­ва­та К. обик­но­ве­но не се пре­дос­та­вя за рек­ла­ми­ра­не ос­вен по из­к­лю­че­ние при ня­кои из­да­ния, прос­т­ран­с­т­во­то й е не­де­ли­мо и от рек­ла­мо­да­те­ля се изис­к­ва ку­пу­ва­не­то на ця­ла­та стра­ни­ца. Чес­то К. се про­да­ва са­мо за по­мес­т­ва­не на цвет­на (до­ри че­ти­риц­вет­на) обя­ва или на чер­но-бя­ла рек­ла­ма. По­ня­ко­га К. има по-го­ле­ми раз­ме­ри от фор­ма­та на из­да­ни­е­то и при под­гъ­ва­не­то й се по­лу­ча­ват пре­ден и за­ден ка­пак, чи­и­то це­ни се оп­ре­де­лят кон­к­рет­но за вся­ко из­да­ние.