Оз­на­ча­ва­не­то на да­де­но из­де­лие или сбо­рен кра­ен про­дукт с мар­ки­те на два­ма или по­ве­че мар­коп­ри­те­жа­те­ли (напр. "Шко­да" за ав­то­мо­би­ли­те, "Иков" за кар­бу­ра­то­ри­те, "Пер­кинс" за дви­га­те­ля и "Пал" за све­щи­те). В по­ве­че­то слу­чаи пре­о­б­ла­да­ва мар­ка­та на край­ния про­и­з­во­ди­тел, кой­то про­да­ва и рек­ла­ми­ра съв­куп­но­то из­де­лие. Пре­дим­с­т­во­то на ед­на­та мар­ка се про­я­вя­ва осо­бе­но яс­но и при на­ли­чи­е­то на мар­ка на про­и­з­во­ди­те­ля и мар­ка на тър­го­ве­ца, ка­то пос­лед­на­та чес­то е ре­ша­ва­ща при по­куп­ка­та. Проб­ле­мът за К.м. при­до­би­ва все по-го­ля­мо зна­че­ние с раз­ви­ти­е­то на меж­ду­нар. про­и­з­вод­с­т­ве­но ко­о­пе­ри­ра­не.

Реклама и насърчаване на продажбите; проф. Доганов, доц. Дуранкев; С-я; 1995