Из­пол­з­ва­не на въз­дейс­т­ви­е­то на ли­ца, има­щи вли­я­ние вър­ху съз­на­ни­е­то на ма­си­те с об­щес­т­ве­но­то си по­ло­же­ние и ав­то­ри­те­та си, смя­та­ни за не­за­ви­си­ми и не­за­и­н­те­ре­со­ва­ни по от­но­ше­ние на ко­му­ни­ка­то­ра. Ка­то из­пол­з­ва тях­но­то мне­ние по за­ся­га­щи го въп­ро­си, ко­му­ни­ка­то­рът вну­ша­ва на ад­ре­са­ти­те идеи и оп­ре­де­ле­но по­ве­де­ние (да се вслуш­ват в ли­де­ри­те).  Из­пол­з­ва­не­то на име­на, из­каз­ва­ния по по­вод на рекл. обект, по от­но­ше­ние на фир­ма­та или до­ри на дър­жа­ва­та е ха­рак­тер­но за ин­с­ти­ту­ци­он­на­та рек­ла­ма и за ПР. Ти­пи­чен при­мер за ця­лос­т­но из­г­раж­да­не на рек­ла­ма­та на ед­но из­де­лие вър­ху М.т.п. е мно­го­го­диш­на­та кам­па­ния на ча­сов­ни­ци­те "Ро­лекс" с учас­ти­е­то на зна­ме­ни­тос­ти ка­то Пи­кар, Ед­мънд Хи­ла­ри, Ма­рия Ка­лас, Жак Мо­но (но­си­тел на Но­бе­ло­ва наг­ра­да) и др.

Реклама и насърчаване на продажбите; проф. Доганов, доц. Дуранкев; С-я; 1995