Международна агенция, основана на конференци­ята в Бретън Уудс през 1945 г., със седалище във Вашингтон и със 151 държави членки. Фондът осигурява валутни запаси, злато и специални пра­ва на тираж за стабилизиране на националните ва­лутни курсове. Създаден е, за да спомогне за ликвидира­нето на шовинистичната икономическа политика от тридесетте години, която води до обедняване на другите държави, като за целта установява ре­жим на валутните курсове. Идеята на Кейнс беше за създаване на Международен клирингов съюз, който да осигурява автоматичен кредит за страни­те, изпитващи трудности в платежния си баланс, но надделяват възгледите на САЩ, че това трябва да бъде малък и здраво управляван фонд, който да не влиза в противоречие с развитието на капи­тализма в САЩ. Първоначално, според Член пър­ви от Устава, МВФ си поставя широки цели, вклю­чително подпомагане на балансираното развитие на международната търговия според принципа на сравнителното предимство. На практика обаче МВФ се занимава главно с макроикономическата политика, като се стреми да намали дефицита в платежния баланс на страните членки и да допри­несе за стабилизиране на валутните им курсове. Към политиката на Фонда се отправят критики, че принуждава изпадналите в затруднения държави да коригират валутните си курсове, вместо да въз­действа върху причините, предизвикали дефицит в платежния баланс, посредством изменение на условията на търговия. Подразделенията на МВФ обхващат всички основни области в света, разра­ботват стабилизационни програми, осъществяват изследвания върху националните монетарни ико­номически политики и предлагат консултации върху обществените финанси и централното бан­ково дело.

Английско-български учебен речник по икономика, Доналд Ръдърфорд, ИК Прозорец, 1997

ECON.BG