Система от идеи и правителствени мерки, систе­матизирани в икономическите статии на серия от автори, много от тях търговци (оттук и названието на школата). Основните теории на тези автори, лансирани в периода 1550-1750 г., са свързани с международната търговия, парите, цените и зае­тостта. Основните представители на тази школа са Халес, Малинес, Норт, Мон и Чайлд. По-ранните й представители подчертават необходимостта от поддържане на положителен платежен баланс, та­ка че да се натрупват авоари в злато или сребро. Първоначално на парите не се е гледало като на фактор на производството, освен в случаите, кога­то те са се използвали за финансиране на войни. Като особено важни фактори са се определяли митническите тарифи, валутният контрол и фир­мите, монополисти в търговията. По-късните представители на школата развиват по-детайлна теория за цялостния платежен баланс. След като Източноиндийската компания изнася авоари в сребро, за да плати с тях внесените от Индия сто­ки, представителите на школата на меркантилизма са принудени да разработят по-комплексна те­ория за международните икономически връзки, като се насочват от частични към общи баланси. В известен смисъл меркантилизмът е сложна теоре­тическа защита на митническите такси като главен източник за приходи на правителството. Непредубеденият читател ще забележи, че всички предс­тавители на тази икономическа школа се стремят към налагане на такива правителствени мерки, ко­ито биха създали национална стабилност и растеж в икономиката. Когато възниква проблемът с без­работицата, който пречи на нацията да реализира пълния си производствен потенциал, меркантилистите препоръчват създаване­то на държавни предприятия и предприемането на определени регионални мерки, които са аналогич­ни на използваните в западните страни през дваде­сети век. Острите критики от страна на Дейвид Хюм и Адам Смит изтласкват идеите на мерканти­листите от обсега на интереса на теоретиците ико­номисти. Но някои от икономистите от деветнаде­сети век, включително и Лист, застъпват идеи, ко­ито са близки до тези на меркантилистите. Наско­ро създадената школа на неомеркантилистите привлича отново вниманието към тези идеи, като ги поставя в центъра на дискусиите по икономическата политика.