Движение на население, труд или капитал между различни страни или между различни райони. Най-добре изследваната форма на миграция е международната миграция на труда, като интере­сът към тази  форма е възбуден от голямата миг­рация през деветнадесети век от западноевропейс­ките страни към САЩ. В резултат на процесите на икономическо развитие в една страна в нея се осъ­ществява миграция от селото към града: такива процеси са регистрирани в развитите в икономи­ческо отношение страни като САЩ, но също и в по-малко развитите страни. След 1960 г. с внима­ние се следят процесите на движение на работни­ци от районите около Средиземноморието към по-северните райони в страните от Европейския съюз, на висококвалифицирани работници към САЩ и на работници от индийския субконтинент и от Ка­рибския регион към Великобритания.

Миграцията може да се обясни, като се анализи­рат факторите, които принуждават работниците да напуснат своята страна (безработица, ниски дохо­ди) и факторите, които ги насочват към точно оп­ределена друга страна (висок икономически рас­теж, високо заплащане и възможност да се напра­ви кариера). Възникващите сериозни социални проблеми, свързани с притока на имигранти, при­нуждават развитите страни да приемат закони за имиграционен контрол. Рейвънщейн (1834-1913) извлича от статистическите данни за преброяване­то на населението във Великобритания няколко "закона" за миграцията — от 1861,1871 и 1891 г., като всичките потвърждават един общ извод: миг­рацията в значителна степен е предизвикана от икономически обстоятелства и е типичен пример за постепенен процес на придвижване от селски към градски райони.