Ус­ло­вен мо­дел на пот­ре­би­тел­с­ко­то тър­се­не, един от пър­ви­те в та­зи об­ласт. Раз­вит от Фран­чес­ко Ни­ко­зия (Francesco M. Nicosia, Consumer Decision Processes: Marketing and Advertising Implications, Prentice - Hall, 1966). Сам рек­ла­мист, Ни­ко­зия от­де­ля на рекл. въз­дейс­т­вие най-го­ля­мо вни­ма­ние в срав­не­ние с др. съ­щес­т­ву­ва­щи мо­де­ли. Про­це­сът на по­куп­ка­та се де­ли на че­ти­ри "по­ле­та". В пър­во­то се осъ­щес­т­вя­ва кон­так­тът на ад­ре­са­та с рекл. пос­ла­ние и се про­я­вя­ва от­но­ше­ни­е­то му към обек­та на рек­ла­ма­та. При бла­гоп­ри­я­т­на ре­а­к­ция се пре­ми­на­ва към вто­ро­то по­ле на ал­тер­на­ти­вен из­бор. В тре­то­то по­ле се осъ­щес­т­вя­ва ре­ше­ни­е­то за по­куп­ка, а чет­вър­то­то се включ­ва след про­даж­ба­та. М.ц.в. на­ми­ра ог­ра­ни­че­но приз­на­ние, а мно­го от пос­та­нов­ки­те му са зад­ми­на­ти от съв­ре­мен­на­та рекл. те­о­рия.

Реклама и насърчаване на продажбите; проф. Доганов, доц. Дуранкев; С-я; 1995