Основна концепция, използвана при разработване­то на втория индийски петгодишен план през 50-те години, според която по-високо ниво на потреб­ление, при това за по-кратък период от време, мо­же да се постигне, само ако се осъществи инвестиране в машини за производство на средства за производство, вместо да се инвестира в леката промишленост. В някои отношения това е повто­рение на философията на ранните съветски петго­дишни планове. Моделът е бил критикуван, защо­то прилагането му води до ограничено предлага­не, както и до недостиг на капитал, и в същото време моделът пренебрегва факта, че много от промишлените отрасли произвеждат както меж­динни суровини, така и крайни продукти. Моделът носи името на Прасанта Махаланобис (1893-1972), световно известен авторитет в областта на статистическите анализи и член на Индийската планова комисия в периода 1955-67г.