Съв­ре­мен­но ауди­о­ви­зу­а­л­но сред­с­т­во. Пред­с­тав­ля­ва съв­куп­ност от сце­нич­но под­ре­де­ни про­жек­ци­он­ни пло­щи. Най-чес­то един от ек­ра­ни­те е цен­т­ра­лен и вър­ху не­го се из­лъч­ва филм или пос­то­ян­но изоб­ра­же­ние на рекл. обект. Из­пол­з­ва се за пър­ви път от чеш­ка­та "Ла­тер­на ма­ги­ка" на Све­тов­но­то из­ло­же­ние в Брюк­сел (1958). Въз­дейс­т­ви­е­то вър­ху зри­те­ля се по­лу­ча­ва от ед­нов­ре­мен­ни­те или неп­ре­къс­на­то про­ме­ня­щи се кон­т­рас­ти на кар­ти­ни, свет­ли­на, дви­же­ния, звук меж­ду глав­ния и др. ек­ра­ни, ко­и­то до­пъл­ват впе­чат­ле­ни­е­то. Про­жек­ци­я­та се оз­ву­ча­ва с под­хо­дя­що му­зи­кал­но офор­м­ле­ние или го­вор. Спо­ред Ма­ри­ан Ра­ух (Че­хия) въз­дейс­т­ви­е­то не тряб­ва да се тър­си чрез обяс­ни­тел­ния ко­мен­тар на ре­а­л­на­та кар­ти­на, а чрез оп­ре­де­ле­на хар­мо­нич­на сре­да, ко­я­то да об­х­ва­не зри­те­ля, та­ка че той да се вклю­чи не­пос­ред­с­т­ве­но в дейс­т­ви­е­то и да въз­п­ри­е­ме (чрез пре­жи­вя­ва­не) ин­фор­ма­ци­я­та. То­зи на­чин на под­на­ся­не (с пре­вес към не­съз­на­тел­но­то) пред­по­ла­га и сби­тост на те­ми­те.

Про­жек­ци­я­та се прог­ра­ми­ра пред­ва­ри­тел­но с вре­мет­ра­е­не меж­ду 5 и 15 min. М. се при­ла­га осо­бе­но при па­на­и­ри, из­лож­би и де­мон­с­т­ра­ци­он­ни за­ли, в търг. цен­т­ро­ве и го­ле­ми ма­га­зи­ни, при кул­тур­ни и по­ли­ти­чес­ки про­я­ви. На­ри­ча се още ди­а­ра­ма и ди­а­по­ли­е­к­ран - тер­ми­ни, ко­и­то не са до­би­ли граж­дан­с­т­ве­ност.

Реклама и насърчаване на продажбите; проф. Доганов, доц. Дуранкев; С-я; 1995