Международна фирма, която произвежда стоки и услуги в няколко страни, без основното й производство да е концентрирано в една страна. Макар че този термин придоби популярност едва през 60-те години на XX век, още в края на XIX век няколко американски, британски и хо­ландски фирми имаха точно такива характеристи­ки. Предимствата от производството в чужбина, са свързани със спестяването на транспортните разходи, с по-лесното постигане на дизайн на продукта, най-приемлив за местните па­зари. В повечето случаи съществува и намаляване на данъците, както и достъп до местната работна сила и капитал. Огромният успех на тази организа­ционна форма, основна за много отрасли на про­мишлеността, включително автомобилостроене­то, компютрите, фармацевтичната промишленост, хранително-вкусовата промишленост, маслодобивната промишленост и производството на сапу­ни, предизвиква завист и критика — завист от страна на националните правителства, които имат по-малка икономическа сила и компетентност, и критика от страна на марксистите, които виждат в разрастването на мултинационалните корпорации най-застрашителната форма на международна ек­спанзия на капитализма. Трейдюнионите се оплак­ват от конкуренцията на страните с евтина работна ръка, учените недоволстват от нарастващата кон­центрация в изследователската и развойна дей­ност в Съединените щати за сметка на други стра­ни, националните правителства са недоволни от загубите в данъчните приходи и от затрудненията, с които се сблъскват в икономическата си полити­ка и политиката си по заетостта, тъй като значи­телна част от производствения сектор се контро­лира от чуждестранни фирми.

Предлагани са различни форми за контрол, за да се ограничат смятаните за отрицателни ефекти от мултинационалните корпорации. Правителствата и трейдюнионите се стремят да поставят стриктни условия пред чуждите страни, които желаят да ин­вестират, използват се фискални техники, за да се поддържат на определено ниво данъчните приходи и специално се наблюдава поведението на мулти­националните корпорации на местна почва. В ня­кои крайни случаи правителствата са прибягвали дори до национализация на активите на дъщерната компания, която е била собственост на мултинационална компания. Обикновено ефектът от подобна стъпка може да се сравни с отрязването на едната ръка на даден работник, като от него се очаква и след това да върши същата работа, както досега — дъщерната фирма лишена от подкрепата на корпорацията, се превръща в бледа сянка на пре­дишния си образ. Въпреки че се правят много уси­лия да се ограничи дейността на мултинационалните корпорации, те продължават да се разраст­ват, използват пълноценно преимуществата на икономиите от мащаба и запазват статута си на основна световна икономическа институция.