Икономическа школа, възникнала във Великобри­тания и САЩ в края на деветнадесети век след т.нар. "Маргинална революция". Сред най-изтъкнатите представители на тази школа са Маршал, Еджуърт, Парето, Уиксел и Валрас. В основата на тази школа стои маргиналният анализ, който има много привърженици сред представителите на съвременната американска икономическа мисъл, особено в Чикагския университет. Според тяхната концепция равновесие в икономиката настъпва след смущения, предизвикани от процес на нагаж­дане с променливи заплати и цени. След като це­ните разпространят информацията и осигурят съ­ответни импулси за икономическите агенти, техни­те икономически планове и дейности се координи­рат.

Тази икономическа школа отделя специално вни­мание на ролята на потребителите, производите­лите и спестителите, като прехвърля акцента в проучванията си от разпределението на пазарите върху индивидуалния и институционалния избор на ресурси на пазарите и на останалите икономи­чески институции. Представителите на тази иконо­мическа школа работят малко в сферата на мак­роикономическите анализи. Изключение правят проучванията им за избора на индивидите. През двадесети век най-изявените теоретици от тази школа са Хикс и Самуелсън. Критиците на неокласицизма не приемат концепцията, че икономичес­ките агенти са заинтересовани от максимизация на полезността, печалбата и нетния доход. Те се опитват да оборят основните принципи за намаля­ващата пределна полезност и за намаляващата пределна норма на заместване. Независимо от то­ва представителите на неокласическата школа продължават да доказват полезността на принци­пите за максимизацията, равновесието и замества­нето в хода на проучванията по ред съвременни проблеми, включително търсенето на работа, престъпността, времето, сключването на брак, осигуряването на жилище и др.

Английско-български учебен речник по икономика, Доналд Ръдърфорд, ИК Прозорец, 1997

 ECON.BG