Връщане към теорията на Рикардо за стойността на труда, основаващо се на изследванията на Срафа от 1960 г. С тях се прави опит да се решат пов­дигнатите от Рикардо проблеми, по-специално създаването на приемлива теория за икономика, произвеждаща принаден продукт. Класическият анализ, а не неокласическият подход, е използван от Срафа, за да представи разпределението на принадения продукт под формата на доход, лихва и рента. Цените се обвързват не със стойността на вложения труд, а с теорията за разходите за про­изводство, в която са заложени социално необхо­димите условия за производство. При този модел цените се равняват на физическите количества на използваните машини и суровини, плюс изплате­ните заплати на работната сила, плюс увеличение­то на продажната цена в сравнение с базовото равнище. Тази теория доразвива марксистката концепция, като подкрепя схващането за същест­вуването на тенденция за намаляване нормата на печалбата с развитието на капиталистическата форма на производство. Нворикардианският ана­лиз в приложим само за специфични аспекти от развитието на капитализма през XX век, по-специално при съществуването на олигопол.

Английско-български учебен речник по икономика, Доналд Ръдърфорд, ИК Прозорец, 1997

 ECON.BG